Ако нявга ме разлюбиш
Без причина, без вина,
Всичко в мене ще погубиш-
Гроб ще е за мен света.
Дълго, дълго ще догаря
Есента на мойте дни,
Жива рана ще отваряш
Зърна ли те с друг. Помни!
Искам с теб да съм до края-
Както бог е повелил.
Любовта си нейде в рая
Може с теб да съм открил.
"Нека ме изгаря вечно
Обичта ти с огнен знак!"
Призрачно и тъй далечно
Рози пръскат аромат.
"Само теб си имам вече!
Ти остана в моя свят!"-
Уж небрежно го изрече-
Фалшът не ти е познат...
Храм в сърцето си изграждам,
Църква в своята душа,
Чувство свято в мен се ражда,
Шепнат моите уста.
Щастието ми обгръща
Ъгълче в безкрайността,
Юношата в мен се връща
Яхнал сбъдната мечта.
Венко Венков написа:
Преди повече от 10 години
Не всеки може да съчинява акростих, но този е свръхсполучлив. Браво, облажавам ви, не мога да повярвам, че ще го надминете...
Няма компромис между римуване и смисъл във вреда на второто! Не би ли било по-благозвучно, ако стане "фалш на теб не е познат"?
Единствена достойна за поезия тема е душевната връзка ЖЕНА - МЪЖ. /Добре, че го забелязах, когато бях пред отказ от СИБИР./