Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Жадни пчели
се молят
за дъжд
Звезден праг,
в който се спъваме.
Вятър разказва
за безветрието
в равнината.
Оркестър
от пияни щурци.
Тиха нощ
бродира
цветни сънища.
Мрак. Утайка
в препълнената чаша
на деня.
В скута на детството
сънувам
голи баири.
С топлия вятър
играем
на мъж и жена.
Мъгла по склона.
Мома надипля
бели месали.
Заоблени хълмове.
Полегнала
гола жена.
Бледо слънце
подгонва.
снега по склона.
Лавина.
Очите - дълбоки кладенци
от страх.
Пчелна пита.
Всяка клетка
запълнена с болка.
Камък в блатото.
Кръговете
не стигат брега.
Душа
просната да изсъхне
на слънце.
Промивах пясък.
Нощта ме свари без
бисер в ситото.
Нямам друго
за показване,
освен усмивката.
Спят децата ми.
Два бели гълъба
готови за полет.
С черни краски
рисувам
бъдещата си съдба.
Тъжна есен
шари
с цветовете на умората.
Мрежа за улов
на стихове.
Станка Парушева е родена през 1950 г. в гр. Стралджа. Завършва немска гимназия в Бургас (1969) и строително инженерство в ИСИ София (1975). През всичките години до пенсионирането си работи в Община Стралджа, като ръководител на техническата служба.
Стихове пише от ученическите си години, но започва да публикува едва през 1995 г. във в. „Литературен форум“, „АБС“, „Тракиец“, сп. „Хубава жена“, алм. „Тунджански брегове“ и др.
През 1996 г. издава първата си стихосбирка Градината на мълчанието. През същата година печели втора награда за поезия в националния конкурс „Съзидание 96“, организиран от в. „АБС“. Думи на вятър е втората й стихосбирка публикувана в. „Литернет“. На личната й страница stanpar.dir.bg са публикувани новите й стихове.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Все още няма коментари