Вопъл отронва в мен душата ми.
Прелива се в кръвта ми. Как боли.
Душата ми е страст, а там неволи
и горести я пълнят. Тя едва мълви.
През сълзи се усмихвам, ала тъжа
за вълшебствата си – те вече драма.
И безсилна аз съм във нощите сама,
разплакан е животът ми- тежка рана.
Просълзи се в жал нажалена небето,
у мен облаци се скупчиха гръмовни.
И пак свисти вятър съпричастен днес,
симфониите пише по тъжовни ноти.
Объркана, душата ми проплаква още
и се свива там- зазижда се и тя сама.
Сърцето ми- сякаш безкрило птиче,
срина се вселената му… във калта.
Някъде забравих и светлите си дни,
мечтите ми се спънаха в препятствия.
Истините ми в душата са горчивини,
а аз плакала съм дълго… Все по тебе!
Плакала съм
Все по тебе
Създадена на 20.11.2014 г.
Bemko Bemchistia написа:
Преди почти 10 години
Творбата има съща голяма стойност и обратно - за мъж към жена.