А вън, под прозореца, сред весела глъч.
Сред вик от въздишки… И звън на стъкло.
Децата с усмивка рисуват небе…
Осеяно с вяра във всичко добро.
И знаят, когато навън завали
и бурята с ярост косите разпръсне.
Пак старият кестен над тях ще трепти,
разгърнал крилете си вездесъщи.
Попил аромата на много мечти…
На много надежди и приказни феи,
с които децата осмислят съдби.
Прекланят горещите, тежки, недели.
И пак, под прозореца, сред кучешки лай.
Сред вик от въздишки… И звън на стъкло.
С децата щастливо мечтая и аз…
Запазила детството в крехко стъбло.
Под прозореца
...децата с усмивка рисуват небе…
Създадена на 16.11.2014 г.
Все още няма коментари