club50plus.bg

Това стихотворение бе написано по повод закриването на поетичния конкурс “Есенни щурци” 2017г., и бе прочетено пред пълната зала. Въпреки, че в него лиричен герой са поетите, то това „посвещение” е твърде условно. В този стих ще разпознаете всички творци на духа, всички, които са били независими, които са били титани на мисълта, хора изтъкани от любов  и състрадание, от мъдрост и търпение. Тези автори, чиито творби са изстрадани и неповторими, тези, които са творили не за пари, а с любов, които са странели от занаятчийство и кич. Във всеки техен щрих ще откриете дълбокия отпечатък на душите им, на отношението към живота  и човека, на стремежа към справедливост и човечност. Дълбок поклон към всички тях, защото тяхната висота се измерва извън съвремието, чрез безпристрастността на времето, според това, доколко тези творби са витални и актуални, доколко имат смисъл и полезност, непреходност. Творим тук и сега, но изпитът на времето е неизбежен. Това ще бъде оценка и печат за достоен живот. На всички тези творци посвещавам стихотворението си.

Поетите

Поетите са странни птици,
също лястовици бели,
по черните житейски жици
търсят собствени предели.

Поетите остават неразбрани –
изпреварили са свойто време,
но сеят с топли длани
за потомците духовно семе.

Поетите живеят със сърцата,
светът за тях е прашен, заслепен,
и странят от суетата,
търсят мъдрост в своя ден.

Поетите душата си раздават,
оголват Аза си във своя стих,
чест и съвест не продават,
раними са – ненужен дребен щрих.

Поетът като Феникса умира,
славата расте из пепелта,
щом дом в сърцата ви намира,
надмогнал е живота и смъртта.

26.09.2017         Стефан Сираков