Поезията днес празнува. Тя празнува всеки ден, защото ежедневно докосва хората със своята нежност и изтънченост. Вие сигурно сте чували, че вече било демоде да се четат стихове, че прашни стоят стихосбирките на Яворов и Дебелянов, както в читалищната библиотека, така и в тази вкъщи. Дали? Вече никой не ги рецитирал, не ги посвещавал на любимите си хора. Нямала място вече поезията в живота на младите, не докосвала техните души както нашите едно време. Сега имало други, „модерни“ неща, които я били изместили.
Грешите, поезията има място в живота на всеки, както музиката, както всяко изкуство и за разлика от тях, поезията дори не се е променила. Тя не може да бъде модерна или демоде като музиката, не може да бъде цветна или черно-бяла като киното. Вечните теми за любовта и красота, за самотата и тъгата, за радостта и болката вплетени в рими винаги ще бъдат актуални. Малкото думи, казващи толкова много, винаги ще намират правилния начин да достигнат до всеки, който се нуждае от тях. Преди това бяха само в книгите, но сега те са навсякъде – под красивите снимки, споделяни във фейсбук, в групите за „любими цитати“, в електронната библиотека, на снимката, избрана за корица, в най-новия ви статус, в пожеланията по случай специален празник. Вече е „по-модерна“, излязла от книгите и удобно настанила се в дигиталния свят.
Дори днес „въпросът кой е любимият ти поет“ да предизвиква странни реакции, поезията никога няма да е демоде и няма да се отдалечи от хората, просто ще достига до тях по нови и различни начини.
Венко Венков написа:
Преди повече от 10 години
Ако поезията на живота изчезне, ще изчезне и поезията на литературата! Олеле, не стигаме ли вече рубежа?