club50plus.bg

Делници

Не чакай да те срещна с пълни менци,
по изгрев слънце, боса във росата
и да отворя дървени кепенци –
чевръсто да премитам пред вратата.

И песен кръшна няма да провикна
(не че не искам, но фалшиво пея)
и зад дувари няма да примигвам –
поруменяла няма да немея.

Не съм мома от приказки изпята,
такава съм – завихрена и дива –
не крача тихомълком по земята,
и нямам време да съм много мила.

Препускат друмите ми полудели
и ту замръкват, ту незнайни хукват.
нащърбени са моите недели –
спиралите не се римуват с музика.

Така, че не седлай за мен конете,
не ме търси по тлаки и седенки.
Любов да ти даря не мога с цвете –
безумие са всички мои делници.

Но искаш ли ме, просто ме извикай
от мислите си – там съм най-възможна.
Когато покрай теб е много тихо,
аз лъч ще бъда в непрогледни нощи.

И странна, жива, луда и забързана
до теб ще съм като света вековен.
Със изгрева ти вечно ще възкръсвам
и никога не ще остана спомен.

Илинден

На Илинден се мери честта –
тази, малкото, дето остана.
Даже слънцето скланя глава
и изгрява в звъна на камбана.
И се кланяме чули гласа
на потънали спомени, спрели
в храма Божи и в миг тишина,
с малка свещ покаяние взели.
А небето, окъпано в жар
сякаш къса душата си, клета.
Угар, жадна за глътка вода
като въглен гори под нозете.

Гръм. Отгоре стихия изви.
Град бушува над житните посеви.
В тази нощ сам светецът Илия
вместо нас милост Божия проси.

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]