club50plus.bg

Поезията е своего рода „духовно разсъбличане",за което също се иска голяма доза смелост.

На заспалия град

кой разплака капчуците?

Кой на южния вятър

сложи крила?

Това са поетите – с очи недоспали.

Това са поетите – с раними сърца.

На замръзнал от мъка

кой изплете надежда,

за да стопли в живота му

всички следи ?

Това са поетите – със слова

незамлъкнали.

Това са поетите с чисти души.

В трънливото утро

кой пътека направи

и с жажда за обич дните огря?

Това са поетите – светове

разпиляни

......събрали света в космична

сълза.

„Ние убиваме времето, а времето убива нас"

„Ние убиваме времето, а времето убива нас" Е.Кротки

Неканен спомен

 

Прости ми време, но не искам,

в капаните ти аз да се завърна,

защото пак неканен спомен,

във вик сърцето ми превърна.

Среднощни мисли с крила на

птици,

съня ми взеха с тях на дълъг

полет,

а думите ми в безброй редици

за милост днес отново молят.

До бяло нажежени нощи

и дни с угаснали очи.

Неканен спомен, в мене още,

разлиства миналите дни.

"Ние никога не живеем, само се надяваме, че ще живеем” Волтер

Животът ти все не достига

да проумееш, че си живял.

Все нещо не си постигнал,

все нещо не си домечтал.

Времето с присмех потаен,

затваря врата след врата,

път ти чертае нехайно,

кове ти незнайна съдба.

И само разбираш, че в този

театър

завесата бавно се спуска.

Дълго играл си в измислен

спектакъл,

а своя живот си пропуснал.

 

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]