club50plus.bg

От рано все чаках и плаках,

               но все се надявах;
               кръщавах, прощавах,
               до бяс полудявах,
               и все се надявах;
да питаш,
да скиташ и пак да политаш,
да мразиш,
да тачиш,
да влачиш нашето скучно смирение
до сетната тъжна капка съмнение.

***

Не е това.
А някога било ли е?
Нещо като нищо в пролуките на времето,
                              в алчността на пространството;
или сме само свидетели на липсата му,
или е толкова пусто, че не може да бъде населено и познато.
Другото, същото, нищото,
в прехода между две реалности,
                между два удара на сърцето,
                между утробата и пръстта.
Нещо пропуснато в очакване!.

***

Посей ме в пустинята.
Изкови ме от истина –
да обгърне семето ми в безмълвие;
звездни струни да жилят пепелявата ми плът.

***

Обрулени сенки оковават в нощно причастие.
Разбулени, хищни, оголени,
дращят гърлата ни есенни спомени.

***

Гоним се между думите.
Клетвите режат въздуха.
Влачим корените на страха.
Митове, образци и илюзии смучат плътта ни.

***

Видях те – следва от очакване,
кристали потулена страст;
трескаво ровиш неми въглени –
оголени нерви в късове плътна самота.

***

Любовта е някъде
между една усмивка и една сълза.

***

Едно докосване – две безпътици,
свили гнездо до ръба.

***

Неусетно, дълбоко,
усукани нелепо на възли съмнение,
                          на буци смирение,
плетем въжета от гняв.
Капка – чакам.
Глътка – чакам.
Преглъщам за да дочакам.

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]