Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Просяче
Веднъж както си вървях,загледан там в далечината,
едно детенце аз съзрях,
проблясък в тъмнината.
С две протегнати ръце
и поглед тъжен, но човешки,
с примряло сърчице
от изпокъсаните дрешки.
Седнало бе то да проси,
хляб,стотинки, каквото има
и не задаваше въпроси,
стига да изкараше и тая зима.
И поспрях, приседнах малко,
сълзи ми заблестяха в очите
и мислех си:Колко е жалко,
да убиваме на децата мечтите.
После станах и оставих му парички,
тръгнах си, а то ми рече,
с насълзени, грейнали очички,
благодаря ти, благодаря ти човече!
Илия Левков
Ето как сам представя себе си авторът: Казвам се Илия от село Коларово. От близо малко повече от година и половина разбрах, че имам талант и дарбата да мога да творя красиви неща с думи. Хората около мен се радват и ме подкрепят за това, което правя.Виждам, че наистина им харесва и им доставя удоволствие да четат творбите ми. Иначе се определям като добър, весел и забавен човек с чуство за хумор.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Меги Николаева написа:
Преди почти 12 години
Много е хубаво стихотворението