Пъстра палитра
Дъщеря ми рисуваше есен в гора –
Сухи листи, дъждовни клонаци,
По земята нападали птичи пера –
На отминали полети знаци.
Но нали е дете, отклони се съвсем
От печалната школска задача:
Разцъфтя минзухар, зачирика врабче,
Вместо гарван от листа да грачи.
Дъщеря ми рисуваше есен в гора
И се молех това да не спира;
Да запази магичния чар – живинка
Между мъртви листа да намира.
Анагогия
Там, където бялото е мъка
вишневият цвят не става плод.
Слънцето изгрява многоръко
с хищен апетит на октопод.
Стогодишни дъбчета въздишат
в траурносаксиен тоалет.
Думите наопаки се пишат.
Ронин не е име на поет.
Спиралата
на Криси
Очи отворих в тази долина,
привлечена от светлата пътека,
но зимата е време за война,
дори когато бяла е;
и мека.
Висулковите копия са прът
на слънцето в ръждясалите спици.
Възторзите замита всеки път
мъглицата
с опашка на лисица.
Поледица.
Изцъклено небе
над траурно белеещи полета.
Заключен дом.
Изстинало кюмбе.
Безмълвие,
покруса и несрета.
Но аз съм тук.
Усещам топлина.
Под снежния покров Духът ми тича.
Не го е страх.
Не чезне от тъга.
В градинската леха
кълни кокиче...
Не го гнети пресиленият грак
и щурмът на свирепстващите хали.
За някого ще дойде пролет пак.
Напред е път.
По живите спирали.
Теди
Шумяща,
насмешлива есен,
неосланена от тъга.
Денят витае
с вид отнесен
пред
портите
на вечността.
Въздушни копия пронизват
пошаренелите гори.
„Животът е жребец харизан.”*
Пусни го
и се наслади.
*По Селинджър
© Марион Колева е автор на книгите „ВенеСуела – четиво за любознателни и кандидат-емигранти” – 1994, „Отвъдни думи” – 1996, „Спомен за тропик” – 2009, „Тревожа се за пещерните перли” – 2010, „Пчеларска ферма Аржентина” – 2012, „Война на медовете” – 2012. Носител е на орден „Андрес Бейо“ /за книгата „Венесуела”/ 1996 http:/, има отличие в конкурса за емигрантски разказ 2008 /за разказа „Прости и забрави”/ , второ място в конкурс за НФР на „Оxalis literature adventures” 2012 /за миниатюрата Osmia avosetta/, МИП 2013 – награда за специализирана литература за книгите "Война на медовете" и "Пчеларска ферма Аржентина"
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения, публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, можете да ги качите сами на нашия сайт.
Татяна Стойкова написа:
Преди около 4 години
"За някого ще дойде пролет пак.
Напред е път.
По живите спирали".
Лаконична мъдрост.
Браво!