Ранена аура
Обичам ли синовно планетата Земя
и мъдър ли съм, мога ли да я спася
от покварите в човешката ни същност
и от тез що нас ни покваряват всъщност?
Аурата на Земята е ранена,
изсичат се вековни джунгли и гори,
убиваме безброй животни,
животът, питам, нима човекът го цени?
Отравяме със свойта печалбарска дейност
и въздъха, и животворната вода…
Океанът вечен е с петрол залят,
на дъното контейнери с токсин лежат,
със радиоактивност във полуразпад…
Не съм ли аз човекът глупав на Земята
що климата променя, без да се замисли,
и ледената вечна „шапка” що топи?
Глупакът, що озоновия щит пробих
за опасните космически лъчи?
И никой друг, а само аз – човека -
фитила паля на ненужната война,
и в ръката си незряла, детска,
на атома гръмовен и убийствен
бутончето червено аз държа,
и своите събратя и домът ни общ, Земята,
за власт готов съм да изпепеля…
И само туй ли са кирливите ми ризи?
Лъжи, измами, злоба, страст
не се ли крият във сърцето
оковали го във свойта власт?
И червеят лукав на завистта,
на сласт прелюбодейна похотта,
убиват най-човечното в човека,
убиват дара Божий – Любовта…
И така живея в собствена заблуда ,
че на Природата съм божия венец…
Защо съм груб и с алчност луда
у дома се чувствам чужденец?
Ще оцелее ли под мен Земята
от егоистичната ми „обич свята”?
Смирено и достойно ли живея,
с тази „мъдрост” ли ще оцелея?
Каква е на Земята ролята ми късогледа?
Нима съм цвете... или купчината тор
с която промисълът Божий ще отгледа
духовност друга в необятния простор?
Обичам ли аз своята Планета
и мога ли от себе си да я спася?
В сърцето си аз виждам, зная,
че експеримент съм неудачен,
ако не положа труд, не се съзная,
ако пак плебей съм безгръбначен…
Съзнавам, че вовек така не може
и с последните човечни сили
аз моля те, о, чуй ме Боже,
над моя вопъл се смили : …
„Спаси Земята, що потъпках,
спаси я от незрялата човечност,
за да има тя съдба по-лека
без таз ненужна твар – човека…”
...
Ще попитате: защо така се моля?
Дали разбирам правилно Човека?
Ако надвие всяка чужда воля ,
ако съзнае истинската своя роля ,
за него, брата Божий, аз се вричам
да се моля, да помагам, да обичам…
„За теб,човеко“, 2016 Стефан Сираков
Все още няма коментари