club50plus.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

         

 

 

         

             Ранена аура

 

Обичам ли синовно планетата Земя

и мъдър ли съм, мога ли да я спася

от покварите в човешката ни същност

и от тез що нас ни покваряват всъщност?

Аурата на Земята е ранена,

изсичат се вековни джунгли и гори,

убиваме безброй животни,

животът, питам, нима човекът го цени?

Отравяме със свойта печалбарска дейност

и въздъха, и животворната вода…

Океанът вечен е с петрол залят,

на дъното контейнери с токсин лежат,

със радиоактивност във полуразпад…

Не съм ли аз човекът глупав на Земята

що климата променя, без да се замисли,

и ледената вечна „шапка” що топи?

Глупакът, що озоновия щит пробих

за опасните космически лъчи?

И никой друг, а само аз – човека -

фитила паля на ненужната война, 

и в ръката си незряла, детска,

на атома гръмовен и убийствен

бутончето червено аз държа,

и своите събратя и домът ни общ, Земята,

за власт готов съм да изпепеля…

И само туй ли са кирливите ми ризи?

Лъжи, измами, злоба, страст

не се ли крият във сърцето

оковали го във свойта власт?

И червеят лукав на завистта,

на сласт прелюбодейна похотта,

убиват най-човечното в човека,

убиват дара Божий – Любовта…

И така живея в собствена заблуда ,

че на Природата съм божия венец…

Защо съм груб и с алчност луда

у дома се чувствам чужденец?

Ще оцелее ли под мен Земята

от егоистичната ми „обич свята”?

Смирено и достойно ли живея,

с тази „мъдрост” ли ще оцелея?

Каква е на Земята ролята ми късогледа?

Нима съм цвете... или купчината тор

с която промисълът Божий ще отгледа

духовност друга в необятния простор?

Обичам ли аз своята Планета

и мога ли от себе си да я спася?

В сърцето си аз виждам, зная,

че експеримент съм неудачен,

ако не положа труд, не се съзная,

ако пак плебей съм безгръбначен…

Съзнавам, че вовек така не може

и с последните човечни сили

аз моля те, о, чуй ме Боже,

над моя  вопъл се смили : …

„Спаси Земята, що потъпках,

спаси я от незрялата човечност,

за да има тя съдба по-лека

без таз ненужна твар – човека…”

...

 Ще попитате: защо така се моля?

 Дали разбирам правилно Човека?

 Ако надвие всяка чужда воля ,

 ако съзнае истинската своя роля , 

 за него, брата Божий, аз се вричам

 да се моля, да помагам, да обичам…

 

 

                     „За теб,човеко“, 2016                Стефан Сираков