Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Не си ли, любов
Не си ли като всичките сезони –
цъфтиш от радост в клонче на тъга,
валиш от страсти в лудите мусони –
изгряваш в плач и в чакана дъга.
събличаш страхове, тешиш с вълни
и с полъха на мирен бриз която
хладиш човешки огнени вини.
Не си ли позлатена в свойта зрялост –
с изпитания да даваш плодове,
целуваш в топлобагрена прегръдка
скъпи спомени, мечти и грехове.
Не си ли чиста като бяла приказка –
дочакала щастливо своя „край".
Не си ли в самотата просто липсата
и вярата вселенска в земен рай...
Обич моя
Обич моя, дивнице неземна –скрила необята във душа,
как да те опиша теб, безценна
сричам те във неизречени слова.
Ти си в мен и гласно те живея,
като въздух, огън и вода.
С теб летя, тека, горя и пея –
ти, Любов, осмисляш ми света.
Ти вълшебнице си лек за страховете –
с тебе сбъдвам не една мечта.
Ти си цвете, птица, не – светица,
ти изгряла си във мен звезда.
Рисувам тишина
Тихо е и снежно е в душата ми,досущ като премръзнал февруари в храм.
Тихо е – безсмъртно тихо в мислите.
Вали. Вали красива споделеност там,
където тази моя чиста зимност
преражда истината в самота.
Сама съм. Себе си. До своя бялост.
И скрежно се рисувам в тишина.
Мария Янакиева е родена на 4 юни 1981 г. Завършва специалност „Икономика на социално-културната сфера" в УНСС – гр. София. Пише статии на социална и бизнес тематика за Търговски вестник, както и за други информационни източници свързани с работата и.
Обича изкуството, защото само във въображението няма граници, пише стихове от една година, „поезията е една възможност за творящия да погледне първо в себе си, както и да отправи послания извън себе си.".
Към своите бъдещи читатели от Клуб 50+ Мария Янакиева се обръща с посланието: „Живейте!"
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Нечева написа:
Преди повече от 12 години
Прекрасна поезия, Мария! :-)