.До бяло рисувам живота суров,
измислих си пъстра палитра!
Въпросът е само защо е жесток?
Ръцете протягам в молитва...
Кой заслужава с безцветни бои,
Бог да рисува в душата?
Аз го рисувам със цветни мечти,
с вяра във мен е жената!
Спирам до нищото с четка в ръка,
черното в мене бушува...
Няма да бъда тази жена,
художник, в която тъгува!
Картината бяла рисувах с душа.
Исках.... Дано съм успяла!
Събуди ме стон... Докоснах сълза...
Навярно на сън съм копняла?
каТЯ
С копнеж
Любовта, без която не можем!
Създадена на 06.09.2014 г.
Bemko Bemchistia написа:
Преди почти 10 години
Душата също е картина, важно е КАКВА.