С различни чувства съществувам,
в молитвата на моите сълзи,
изплаквам ги, а после ги рисувам,
за спомен- във палитра от мечти!
Различни чувства ме вълнуват,
със тях не мога да се примиря,
за милото врабче дори тъгувам,
ако е гладно и умира във студа...
Със странност даже съществувам!
Едва ли някой ще ме разбере...
Удавям се макар, че знам да плувам,
и ходя по вълните на море...
Откривам се на дъното и се заричам!
За кой ли път с протегнати ръце?
На Любовта живота си обричам!
И продължавам... С влюбено Сърце!
каТЯ
Bemko Bemchistia написа:
Преди почти 10 години
Сълзите казват истина за често разлика от усмивките.