Заран е и понеделник все се сърди,
затова сънно още разтърква си очите.
И не иска обич, а рони топли вопли,
с вкус горчив той започва от мъглите.
Вторник влюбен се събужда росно рано
и роши с ведри пръсти по реки коси.
Закачливо се усмихва, хич не му е гадно,
свиква с ритъм нов, у него музика звучи.
Сряда тежкарски очилата си намества
и сякаш шеф тя е на делничните дни.
Стъпва гордо и напето,тихо си нашепва,
да не би днес тайно друг да я пререди.
А четвъртък в ъгъла се гуши уморен,
скрил надежди за закъснялата си вечер.
А искаше да се покаже още вдъхновен,
на петък да напише своя стих в катрен.
Петък е пък див и някак си е дяволит…
Сложил се е той на делниците в края.
Работа ли?.. Че нима пък е мързелив?..
Ако работи, кой ли нему ще признае.
Събота пък е като госпожицата важна,
разпуска на балкон в шезлонга от мечти.
До късно си поспива, как се тя помайва,
и планове за яхти и гондоли все реди.
Неделята е сякаш някоя свидлива сватя,
тежко- тежко го раздава в профил и анфас.
И нарежда кой къде е и с кого, че и как е,
защото нощта е сладка и скъп е всеки час.
Седмично
Може и така...
Създадена на 18.08.2014 г.
Все още няма коментари