club50plus.bg

 

Вълча порода

Днес хвърлям люспите си, змийска кожа-
за кой ли път Душата ми более.
Думите, в торбичка от свѝла ще сложа
и ще ги хвърля в облаци големи.

Ще бъда няма. И под шапка невидимка
бисери, сълзите си ще скрия.
Пак ще съм незнайната Лунна любимка,
когато срещу нея по вълчи вия.

Ще бъда боса. Без пантофки от сребро.
Без рицар. Без принц и корона.
Жена. Но не родена от безлично ребро,
а вярна до гроб. Вълча порода.

Кръстопът на желанията

Не влизай в морето на мечтите ми -
сред звездите цветя не цъфтят.
Приказки не мечтай, непрочитани -
не живея във приказен свят.

Не мечтай за обич от тебе по-голяма -
обичта на ръст и възраст не расте.
Не скитай сам сред звездната поляна -
на всеки кръстопът посоките са две.

Не питай и вятъра, в мъгли облечен,
простора със теб дали ще обходи.
Безсилен е той. И към Пътя млечен
единствено Любовта може да води...

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]