Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Лятна нощ
Нощта е бяла в свойто пълнолуние
и бременна с деня на мъдростта.
Щуреца в пазвата и с нежни струни
очаква с песен утринта.
Под лятната черга земята сънува
целувката нежна на белия дъжд.
Небето звездни ботуши събува
и кротко поляга в узрялата ръж.
Суша
Суховеят отне на земята
всяка надежда за капчица дъжд,
с напукани устни заспаха полята
и лятната черга покри ги надлъж.
И засънува тя прежадняла
своите сънища летни-
как милват я клон с плод натежали
как чува жътварските песни.
И ще дочака отново дъжда,
който силата на мрака има
очите на света да скрива-
и след него пак ще избуят
покълналите и надежди.
Родопски поляни
Поляните са луди от ухание
и от крила на пеперуди.
Поляните са светлото дихание
на слънчевите свежи струи.
Поляните са обич недокосната
от бързата река на времето.
Поляните са любовта на Космоса
поел и на Земята бремето.
Казвам се Деница Пеева. Живея в Пловдив. Годините ми са над 50 и съм в заслужен отдих...Пиша стихове и проза (разкази). Поезия за големи: „Тунел под времето“ и „Люлка от забрава“, а за малките: „Пакостници“, „Детенце цветенце“ и „Няма лоши деца“. Подготвям сборник с разкази за деца „Приключенията на Тъмното“, откъдето са и Приказка за тъгата, Приказка за приятелството и Приказка за самотата и друг сборник за възрастни „Ръждата на живота“. И всичко това поради нямане какво да се прави и за притъпяване на чувството за безполезност...
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
dileini dileini написа:
Преди около 12 години
Ех Дени!
От днес ще бъдем заедно само тук във виртуалното пространство... За съжаление ще чета и препрочитам написаното от теб, защото ново няма да има.
Почивай в мир, приятелко! Ако всеки от нямане какво да прави, както пишеш в профила си, беше написал поне един ред като теб, светът щеше да е в пъти по-добър!