Страхът пропилява света

Normal_v._marincheva

Ангели на нощта

Всички тези хора с всички тези маски,
пристъпват бавно в нощта,
един реверанс пред света,
продали си бяха те душата.

Като кукли, до един еднакви,
сливат се хищно с тълпата,
а тя само това и чака
поглъща ги в развратна суета.

Ангели на нощта – това са те сега,
но на зазоряване крилата им изчезват,
обикновени простосмъртни или
деца, неразбиращи света.

Роби са те на грешката наречена красота,
че неразбрана тя остана в детските очи,
имали кой да ги съживи???
Има ли кой да ги спаси?

Добро и зло

– Какво е добро? – попита то.
– Нещо, което не е зло, – отвърна му.
– Тогава що е зло? – заинати се пак.
– Злото това съм аз.
– А защо си зло? – наивно отново запита то.
– Не знам защо съм зло, – изрепчи се пак.
– Е как така? – не проумяваше то. – Защо си зло?
– Така съм се родил, – обясни на то.
– Не можеш ли да го промениш?
– Че защо ми е да го правя?
– Но не е ли по-хубаво да си добър?
– Че ти не знаеш що е добро.
– Нали попитах теб, – обясни му то.
– Тогава от къде знаеш кое е добро?
– Защото така говорят, – отвърна сериозно то.
– Те не знаят какво говорят.
– А ти знаеш?
– Нали ти казах аз съм зло.
– Да и какво? – не разбираше то.
– Злото знае всичко.
– От къде знаеш всичко – пак не разбираше то.
– Защото аз съм божество.
– Значи ти си зло?
– Да, а ти какво си?
– Аз съм малкото добро, – отвърна то.

Минало

Миналото бях, превърнах се в прах,
като птица устремена към теб летях
и пак със страх пропилях и този свят
и хиляди живота преживях,
но до теб не стигнах пак.

Сега навън вали, капчици лъжи,
страшни са те – спират моя бяг,
куршуми на съдбата, повалиха ме...
безжизнена, ранена съм,
останала отново сама.

Самотно е така забравена в мрака,
камбани звънят с печален глас,
моята песен свирят пак,
за утеха не, за страдание неизкупно,
за кармата на любовта

Самотното ми сърце бие в мрака,
дали ще дочака светлината да го стопли,
страх ме е така в тъмнината,
забравена в самотата,
миналото бях, превърнах се в прах!

 

Коя е Виляна Маринчева

Виляна Тошкова Маринчева е на 18 години от град Козлодуй и току-що е завършила средното си образование с профил мениджмънт. Естествено, с отличен успех!

Участвала е в няколко литературни конкурса, но най-голямото ѝ постижение (за момента) е „Прелестни създания“ на издателство Кръгозор. На него Виляна участва с разказ, свързан с български митологични създания, и печели наградата на публиката.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]

 


Създадена на 22.06.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    александра написа:

    Преди повече от 13 години

    супер,браво -пише много добре,само успехи и желая