club50plus.bg

Непрекъснато ми се иска

Непрекъснато ми се иска да не говоря за глупости,
да обсъждам единствено умни неща,
но второ, че няма кой да ме слуша и
първо, че всичко май казали Платон и Кант.

Обаче не мога да млъкна от технологии –
такива адски блага ни натресоха,
че няма измъкване и денонощно
коментираме, чатим и есемесваме.

Трябва да бълваме с тонове думите –
само чрез тях съществуваме в новия социум.
Приведени скулиозно над клавиатурите
произвеждаме ли произвеждаме постинги.

Едно повсеместно себеизразяване -
толкова много телевизии и радиостанции!
Ровим ли ровим – дано нещо изкараме.
Лавинообразно себеизпразване.

До шушка ошушкахме чара на звуците,
източихме досами дъното смисъла.
Защо ми се струва, че ще оставим на внуците
един планетарен генератор на писъци...

 

Притеснения

Дали пък няма да ни приседне
от толкоз бетон с изолации?
Дали пък няма да се изприщим
от подови отопления?

Да изгубят мъжете потентност
от лимузини и грации?
Да ни се напукат петичките
от мултимедийни приложения?

Ай-фоните, ай-подите и блу берито –
всичко ни е в тъч-скрийнове,
във версачета сме се барнали,
климатици сме си провесили,

въобще даже и не вечеряме,
ако нямаме синьо сирене,
а пък лятото разтоварваме
по Бермуди и Сулавесита.

Ами като се изтипосаме
до един все на първа линия
и на всеки са двеста квадратите –
кеф ти в Дюните, кеф ти в Редута,

да не вземе да стане най-лошото,
да се разтури тая идилия:
една сутрин да се окаже, че
няма друго какво да си купим.

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]