Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
С цъфтеж на лято
Защо не видях на слънцетозалеза,
вятъра защо не догоних,
цъфтежа на лятото – защо не запазих
в хербарий от млади луни? Все бързах за някъде, тревожно
задъхана.
Крайпътните камъни в дългите
дни,
трасираха стъпките ми заспали,
преди да разсъмне дори.
Как ли сега с очите си тъжни,
да разтопя заледена роса?
С ехо далечно – как да извикам,
въздишката кратка на младостта.
Жена
Небето е в крилата ми,закърнели от дългия допир
със земята,
пресушен от вятъра на дните
е плачът в душата ми.
С мътните очи на локвите
виждам белия сняг.
Къде е тишината – щом
вик е животът?
Кой спря на мислите лудия бяг?
забравена от времето звезда.
...А нещо в мен отново се обажда,
че съм жена, жена, жена.
Казвам се Деница Пеева. Живея в Пловдив. Годините ми са над 50 и съм в заслужен отдих...Пиша стихове и проза (разкази). Поезия за големи: „Тунел под времето“ и „Люлка от забрава“, а за малките: „Пакостници“, „Детенце цветенце“ и „Няма лоши деца“. Подготвям сборник с разкази за деца „Приключенията на Тъмното“, откъдето са и Приказка за тъгата, Приказка за приятелството и Приказка за самотата и друг сборник за възрастни „Ръждата на живота“. И всичко това поради нямане какво да се прави и за притъпяване на чувството за безполезност...
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Все още няма коментари