Тук съм, майко

С тревогите мои не спиш...
Normal_poetry

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Тук съм, майко

 

 

Поглеждам към теб, мила майко,

към твойта превита снага,

годините взели са своето,

но в очите блести младостта.

 

Грее в тях любовта ти,

пресушила стара тъга.

С ръце ти отново ме галиш,

пак дете за теб съм сега.

 

                  С любов всичко раздаваш,

тихо пееш припев нечут,

мълчаливо деня ни огряваш,

без да жалиш време и труд.

 

Ти страдаш с моите болки,

с тревогите мои не спиш.

Всеотдайно живота премина -

всеки ден като огън гориш.

 

Искам твоята сила да имам,

и мъдростта твоя искам във мен.

Достоен в живота да бъда,

да надмогвам трудния ден.

 

Тук съм, ела, прегърни ме,

ще тръгвам, за път съм готов.

Изпрати ме до портите стари,

дай ми, майко, тих благослов.

 

 

​          06.2018           Стефан Сираков


Създадена на 29.06.2018 г.

Коментари

Все още няма коментари