Търся любов
Като странник по пътя скитам нерад,
нарамил своята горест житейска,
брулят ме слънце, вятър и град,
търся любов – чиста, библейска.
Любов към природа, звяр и човек,
любов що въздига духа ни нагоре,
любов що огрява деня ни нелек
и в тесния свят отваря простори.
Но срещам по пътя си, свели чела,
умислени хора, с уморени ръце,
без любов – с пресушени сърца,
без усмивки на своето сиво лице.
И кучета срещам в градове и села,
бездомни и гладни, всред хора,
що нямат към тях ни жал, доброта,
ни местенце в сърцата, и в двора.
Но срещнах любов в тези очи,
безкористна, вярна и чиста.
Тихо бездомното куче мълчи,
а любовта му грее лъчиста…
И в мен назрява странен въпрос:
Как живеем тъй нечовешки ?...
А кучето, без да познава Христос,
по-чисто живее – без грешки.
Пак брулят ме слънце, вятър и град –
продължавам да търся вашта любов.
Дори и в трудности, хора, във глад,
любовта съгрява живота суров…
из стихосбирката "За теб,човеко" Стефан Сираков
Все още няма коментари