Търся любов

А колко трудно се намира
Normal_normal_%d0%a1%d1%82%d0%b5%d1%84%d0%b0%d0%bd_%d1%81%d0%bb%d1%8a%d0%bd%d1%87%d0%be%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5__2

      

 

 

 

    

 

 

 

 

 

Търся любов

 

Като странник по пътя скитам нерад,

нарамил своята горест житейска,

брулят ме слънце, вятър и град,

търся любов – чиста, библейска.

 

Любов към природа, звяр и човек,

любов що въздига духа ни нагоре,

любов що огрява деня ни нелек

и в тесния свят отваря простори.

 

Но срещам по пътя си, свели чела,

умислени хора, с уморени ръце,

без любов – с пресушени сърца,

без усмивки на своето сиво лице.

 

И кучета срещам в градове и села,

бездомни и гладни, всред хора,

що нямат към тях ни жал, доброта,

ни местенце в сърцата, и в двора.

 

Но срещнах любов в тези очи,

безкористна, вярна и чиста.

Тихо бездомното куче мълчи,

а любовта му грее лъчиста…

 

И в мен назрява странен въпрос:

Как живеем тъй нечовешки ?...

А кучето, без да познава Христос,

по-чисто живее – без грешки.

 

Пак брулят ме слънце, вятър и град –

продължавам да търся вашта любов.

Дори и в трудности, хора, във глад,

любовта съгрява живота суров…

 

из стихосбирката "За теб,човеко"                                                  Стефан Сираков

 

 


Създадена на 30.05.2018 г.

Коментари

Все още няма коментари