club50plus.bg

Очи на влюбена жена

Ако с теб избягаме в Аляска,
нейде на Азорите, в Тасман,
ще ти бъда шемет, стих и ласка,
Тихи и Индийски океан.
Цял ден ще ти казвам – хубавице,
месечко и слънце в дълъг ден.
И ще грея в сините зеници
на Жената, тръгнала със мен.
Да те любя тихо – ненаситно,
да съм рибка, литнала над вир,
Бог и дявол, мъж, чифтокопитно –
цар на поднебесния всемир,
да се гъна, да рева, да стена,
да съм песен, ласка, взрив и вик,
и да знам, че с теб, Жена блажена,
в обич е безсмъртен всеки миг.
Аз – преминалият през Всемира,
доживях до истина една –
малък е светът – и се побира
във очи на влюбена Жена.

Подир козите в кулските гори

Из Горнокулските санджаци
и Видинските каази,
през есенните треволяци
пасях си лудите кози.
Не щеш ли, зърнах в храсталака
девойка бяла и добра,
и мигом светлината с мрака
на топка в мене се събра.
Тя рече тихо – добра стига,
в косите ѝ се вплете лист.
Дорде петел изкукурига,
ме стори тих, блажен и чист.
Аз ѝ накъсах маргаритки –
не помня две ли, или три.
Тя подир мен разтресе плитки
и я отведох вдън гори.
Щом слънчице небето сряза,
клепачи отлепих едвам.
А моите кози в боаза
къде изчезнаха – не знам.

Утро в гората

Призори гората си доспива
като плаха утринна сърна.
Светлината шава колеблива
с мокри от сланата колена.
Паяче заплита ситни мрежи.
Глухо тупне в храста таралеж.
Птича сянка въздуха ли среже,
ти, безкрил, под нея ще се спреш.
Иде ден – и ден си тръгва свиден –
дар от Бога – беше ти блазе.
Миг живя – дойде и си отиде.
И какво от този свят си взе?
Тръгваш си с отворени зеници –
вятър в осланените цветя,
шепа светлинка в небе за птици,
из което тъй не полетя.

Есента ни кротна в тишини

Есента ни кротна в тишини.
Зимата без жал ще ни затрупа.
Моля те, ела – и остани
в изкорубената ми хралупа.
Листопади в нея ти постлах.
Щом завият зимните вихрулки,
ще ти светят – сипнал звезден прах –
от снега спасените светулки.
Върху топли борови игли
вечер ще ти казвам блага дума –
лека нощ, обичам те – или
ще те кича с лист от ланшна шума.
Ще ти свиря с крушово листо.
Песен ще редя под снеговея.
И ще бъдеш хубава като,
не като – направо горска фея.
Господи, не ща чували злато –
нека грее в сетните ми дни
онзи миг тъй прелестен, когато
есента ни кротна в тишини.

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]