club50plus.bg

Може би преди година

изгубих обицата скъпа –

не бе от злато, ни платина,

а простичко сребро във форма на лале,

подарък бе от татко, когато още бях дете.

 

Намери я синът ми. Онемях!

"Не е за вярване -

си мислех през сълзи и смях -

че някъде навън е чакала:

под хорските подметки тъпкана, подритвана

търпеливо е отправяла своето подканване.

 

Татко, тук ли си?

Разбирам, знак ми даваш!

Може би ме мислиш....

Как да ми помагаш?

А дали пък искаш

грешки да поправиш?

Или казваш само: ”С теб съм, дъще! Ще се справиш!”