club50plus.bg

Преди двеста лета

Бледнее звездата вечерна,
свещица доронва сълза.
Завърнах се, сякаш бе вчера,
този ден, който днес отлетя.

Сякаш вчера бе, много отдавна,
преди сто, или двеста лета.
Сега съм отново на прага,
разпилял зад гърба си нощта.

И зная, че в миг ще ме грабне,
на вчерашна ласка гнева.
А утре любов безпощадна,
ще плаче от болка в съня.

Но гасне звездата вечерна,
свещица доронва сълза.
Аз идвам във твоето вчера,
ти в моето утре ела!

Светът

Светът, тази тлееща пещ,
в която изгарят душите ни.
И с болка неземна стопява се свещ,
единствен свидетел на дните ни. 

Каква жар боже, как всичко гори,
и гълъб отчаяно гука.
От жажда и пареща болка не спим,
сред пустош и черна разруха.

Сред гняв, безразличие, тъпа омраза,
където забравен е Бог.
Но боже, не ти ли някога каза,
че човек на човека е роб?

Че другата буза е само утеха,
за някого, който от днес,
захвърлил е някъде хиляди греха,
за сребърник жалък във фес!

А после целувката – хладно измамна,
прогаря сърцето докрай.
И идва забравата – зла, безпощадна,
и адът превръща се в рай.

Дотука е всичко, Доброто и Злото
сменили са свойте лица.
И сам не повярвал на свойта Голгота,
отпуска Бог бледа ръка!

Ресто

Плащам сметка на времето,
слагам руси коси.
Побелели от бремето,
на отминали дни.

Почернено приятелство,
плащам с болна душа.
Злобна дума, предателство,
с вкаменена сълза. 

И любов неочаквана,
със очакван финал.
Заклинание смачкано,
във човешката кал.

Още трябва, съдбата
чака с алчна ръка.
Ето, давам ѝ вятъра,
с който нощем шептя.

Куп изпуснати влакове,
а посоките – две.
И отвява ме вятърът,
господ знае къде.

Пак изпуснал съм гара,
плащам двоен билет.
Вместо ресто ми дават
недописан куплет!

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]