Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Не искам да съм
моден и циничен,
форматът ви да се стърже във кръвта ми,
а навикът пък, вместо любовта ми;
а изборът ви – кръст във мойта плът;
прогресът ви да търси мойта пот,
а вените ми, вплетени в хомот.
Не ща ви хляба, знамето и бога,
и лицемерната ви тога,
от мен режете – да е жива,
пъстра във кривата ви нива.
***
Не ща да плюете отрова върху ми,не ща да сипете реалност в съня ми,
недейте ме кани с усмивка
за сетната сляпа отбивка.
Просторът небесен, нима ви е тесен,
че връзвате нему кусури
и чакате той да обрули
трохи от куража ви смешен,
на глътки, на капки, от есен на есен.
Проклет бях, че виждах във стона ви песен
и бодро ви следвах захласнат, унесен,
но днес съм израсъл безропотно чист,
узрял и разцъфващ, лист подир лист.
***
Вървиш нагоре,пълзиш нагоре.
И колкото повече се издигаш,
толкова повече се приземяваш.
Усещаш, как стръмнината пред теб се надига,
чувстваш я по коленете си, по бедрата,
приятна вълна на облекчение залива корема ти,
пъпа ти натежава,
ръцете инстинктивно помагат на краката,
разстилаш се – пълна безтегловност.
Пълзиш уверено и дръзко.
Всяка твоя стъпка потъва безвъзвратно
в аморфната ти мисъл.
Усещаш мозъка си разтрошен
да се разпилява след теб,
но върхът е пред теб.
Поглеждаш нагоре и виждаш дъното.
***
Как да населим земята със смисъл,да пробием пространството,
да насочим времето?
Как да хвърлим мост отвъд,
без опора отвътре?
Безвъзвратността ни поглъща.
Изсушаваме миговете самота в обредни броеници
и прелистваме невежеството си с мистична увереност.
***
Улична лампа,под нея – листа,
прясно пропукващи,
а под тях – отлежала посока.
***
Ще бъдеш ли въглен в пепелта на нощите ми?Ще бъдеш ли сълза за жаждата на очите ми?
Ще венчаеш ли кръста си за мойта пръст,
тъй както песента на славея,
за хоровода на звездите?
***
Издялано е пространството във вопли към теб.
Изтръпнал е взорът ми от проникване в теб.
Слухът ми е трескаво нежен,
обветрен с дъха ти безбрежен.
Вихрен Михайлов е свободен Човек, основател и осъществител на Арт Средище за Добруване!
Вихрен е украсил пъстрата есен с раждането си на 14 октомври 1967 г. Следвал e актьорско майсторство и режисура, завършил е Психология и Рефлексотерапия. Инструктор по йога и бойни изкуства.
Богата и широко скроена душа, подвижен хоризонт и просторен мироглед. Изпод дланите му излизат шедьоври на съвременното изкуство, устните му нашепват мъдрата любов на вековете, а в сърцето си таи посоки към всемира.
Освен автор на стихосбирките Трохи в пазвата, Бъдник и РазноСписваници, Вихрен е автор и на керамични уникати: копия на съществуващи паметници на културата, вази, кашпи, свещници, купи и скални миниатюри – съчетания от камък, шамот, глина и растения.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Все още няма коментари