club50plus.bg

Брезите нощем галят шепнешком небето,
върховете им… нежни пръсти по плътта му.
А долу… по стволите им, белоликите снаги,
лунен лъх разстила уханията благовонни.

В унисон сутрин вятърът напява с странен глас
откраднати мотиви за любим, любима отдалече.
Тишина поглъща мислите им от неписан стих,
въздишка странна някой носи- думи недоречени.

Тихо шушне усамотен пътят на ранна ранина.
Сякаш бистри мислите си по лъч на хоризонта.
Милувка всяка сутрин този свят реди от тъмнина
и нарежда една след друга странните случайности.