club50plus.bg

Чета си вестника и изведнъж като ураган връхлетя тригодишният ми син Лист-Бизе. Изгледа ме критично и с удоволствие заудря палките по опънатата кожа на барабана, давайки ми да разбера, че не случайно носи имената на двама композитори. Смъкнах си очилата и на свой ред отправих поглед, в който  би трябвало да се чете и укор, и въпрос, и очакване. Синът ми изглежда не можа да му устои, защото веднага спря барабанния си огън.

–За турнето на кака Лили ли четеш? Пак е пожънала успехи. Или – спорта? Батко Бонев е в добра форма. А, кръстословица решаваш. Да ти помогна ли? Какво е това 4 водоравно?... – засипа ме с информацията си той и аз съжалих, че прекъснах музикалните му занимания.

–Мирувай и ще ти разкажа приказка! – използвах класическата форма за измъкване.

–Ама интересна да бъде! – седна на коленете ми Лист-Бизе.

–Много интересна – отговорих машинално, докато прехвърлях в ума си приказките, които още не бях му разправял. – За кончето-вихрогонче: „Имало едно време един дядо. Той си имал трима сина. Третият, най-малкият, бил Иванушка-Глупакът. Посял старецът жито...”

–Какъв сорт? – поиска уточнение синчето.

„Започна се!” – помислих си и казах първото хрумнало ми наименование:

–Безосилно „Цезиум”.

–Какво?! – сви недоволно устни той. – „Цезиум”, драги мой, е осилеста пшеница!

–Отминах мълчаливо поправката му, но все пак с малко извинителен тон продължих: „Родило се добро жито...”

–Торил ли е нивата?

–Да, с естествен оборски тор... „Обаче някой започнал да гази посева...”

–Общината не била ли назначила пазач?

–Не!... „Затова казал на синовете си да пазят по ред, докато злосторникът не бил хванат”.

–Откъде знаел, че е от мъжки род? Може да е била вещица или житомамница? – пак ме прекъсна, като се усмихна при спомена за това как спореше с баба си, която твърдеше, че има феи, самодиви, магьосници и таласъми.

– „Първата нощ пазил най-големият син. Но заспал. Сутринта казал: „Цяла нощ не мигнах, но не видях никого”.

–Значи излъгал?! – ококори очи Лист-Бизе, но аз си продължих:

– „На втората нощ историята се повторила. Дошъл ред на Иванушка. Стоял той, пазил, по едно време гледа – кон тича към нивата”.

–Жребец ли бил?

–Арабски. Йомуд – реших са изпреваря следващато му запитване. „Земята треперела, от ноздрите му  дим на стълбове излизал...”

–Бабини-деветини! – усмихна се снизходително Лист-Бизе.

Не издържах:

–Стига си ме апострофирал и престани да ми задаваш провокационни въпроси!

–Защо бе, тате? Нима не знаеш, че всяко дете на моя възраст задава по 920 въпроса?...

– „Хванал го здраво Иванушка – промълвих аз, сякаш нищо не е било, – метнал се отгоре му, стиснал гривата. Носил се – носил конят по полето, скачал, не можал да се освободи. Тогава започнал да се моли...”

–Какво? Проговорил? Ха-ха – зарита с крачета, а от друсането  главата му се удряше по гърдите ми подобно на жива барабанена палка.

– „Пусни ме, Иванушка – направих се, че не съм чул смеха му, – ще ти се отблагодаря...”

– „Иванушка”? Ще ме умориш! Откъде знаел името му? – премалял от смеенето започна да скача Лист-Бизе.

Едва-едва сдържайки се, продължих приказката:

– „Как ще те намеря?” – запитал Иванушка. „Излез на полето, свирни три пъти и викни: „Конче-вихрогонче, застани пред мен като невеста пред свекър!”...

– „Като невеста”? – чуди се синът ми. – А, ясно ми е защо излизал дим от ноздрите му: и той пушел като мама пред дядо!

–Бягай да си играеш навън!

После се задълбочих в кръстословицата.

Наука и труд (В. Търново), №  10, 18 април 1973.