Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Във себе си аз нося...
Във себе си аз нося две жени.
Тази, кротката, живее във сърцето.
Немирната все някъде лети –
вещерна фея, пазеща детето.
а другата тъгува звездни нощи.
Едната смела е, приветства обичта,
а другата омесва страхове във нощви.
Едната е бъбрива и говори мисли,
а другата със чувствата замлъква.
И тази спящата, която все сънува,
събужда будната – съня да сбъдва.
Едната е кокетната принцеса –
живее в приказния свят вълшебен.
А другата все иска да слугува
на чувстващият се за непотребен.
Но без едната аз изгубвам се
и търся другата – да се намеря.
И само с двете съм сърце и разум.
Така съм себе си. И себе си живея.
Диви цветя
Притихнала сред дивите цветя –стоя и съзерцавам тишината.
И чувам песните им от съня,
че имат и се нямат в самотата.
В копнежите се спускат капки слънце
и ласки сипят звездните комети.
Покълнали души от обич – зрънце
в очите ми рисуват живо цвете.
И тези мигове на кратко щастие –
на сбъднатост в поляна споделеност,
се скриват в топлото причастие
и в вярата на вечната нетленност.
Така познанието за живота
се сбира в семе земна живина –
след бури, студове смъртта преражда
цъфтеж красив, прегърнал светлина.
Мария Янакиева е родена на 4 юни 1981 г. Завършва специалност „Икономика на социално-културната сфера" в УНСС – гр. София. Пише статии на социална и бизнес тематика за Търговски вестник, както и за други информационни източници свързани с работата и.
Обича изкуството, защото само във въображението няма граници, пише стихове от една година, „поезията е една възможност за творящия да погледне първо в себе си, както и да отправи послания извън себе си.".
Към своите бъдещи читатели от Клуб 50+ Мария Янакиева се обръща с посланието: „Живейте!"
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Костадинка написа:
Преди повече от 12 години
Поздрав /и за двете Марии/!