club50plus.bg

по среднощните палати,
под чиято стряха болката
до голо душата разсъблича,
с безшумни стъпки тихо
и на пръсти ще премина
всякакви припятствия,
за да стигна до твоята врата,
и за нея намерила ключето
ще вляза неусетена до теб
и докато още спиш в нощта,
на крайчеца до нозете ти да седна
и с очи по лицето ти да пропълзя...
така да постоя...
минути в часове да се превърнат
и да няма край нощта сега...
да те погледам,
от теб без погледа да свърна,
тъгата си за миг поне
забравена да поотхвърля
и да удавя в посред нощ- сълза...
молитва имах,
а превърнах я във стих,
в който плаче любовта ми...
каприз ли... не...
просто превърнах се в глухарче
през времето да прелетя
и несметни разстояния,
до теб да дойда...
любовта да разгоря...
и сън не съм...

да знаеш, че ме има.