Забравих да повярвам в чудеса,
защото чудото е в мен,
облегната на облак в небеса,
заспиваща с Любов– във плен!
Забравих да обичам и Луната,
която се усмихва със тъга,
живееща в небе на чудесата,
изпълнили я с много светлина!
Забравих да разкажа на звездите,
за слънцето и моя ден,
попитах ги така... от любопитство,
дали обичат... Като мен?
Единствено аз себе си не питам,
дали ще издържа на Любовта?
Огромна е... И много любопитна!
Небето тя запали.. Но живя!
Забравих...
Любовта, без която не можем!
Създадена на 20.09.2014 г.
Bemko Bemchistia написа:
Преди повече от 9 години
Ако бе любов с малка буква, щеше да изпепели вместо да възлети.