Събуждане
Изгрява денят,
събужда тревата,
дърветата бавно надигат глави,
лъчите на слънцето
изпиват росата,
вълшебство във въздуха
синкав трепти.
стреснато-сънени,
небето изпраща
тих благослов.
Денят е прекрасен!
Така и ще бъде,
защото светът е
ЛЮБОВ!
Тъжният човек
Той беше тъжен ине се усмихваше.
Живееше самотен, неразбран.
Макар, че много пъти
му се искаше
да не остава толкоз често сам.
Той нямаше на
кой да се оплаче
и за това мърмореше на ум.
Седеше на тавана
си невзрачен,
седеше тихо, без да вдига шум.
Веднъж се случи тъй
че на тавана
красива пеперуда долетя,
но без да смей
с любов да я подхване
човекът тъжно махна със ръка.
Подплашена от
жеста му неволен
отлитна пеперудата навън.
А той остана под
ръка със спомена
за този несънуван сън.
Живее и до днес той
на тавана,
отмята дните си така –
животът свой
превърнал в драма
с единствено усещане – тъга!
Пропуснато
Препускайки по улиците бясно
за миг се спрях и изведнъж видях
едно дърво – напъпило, прекрасно
и чак сега разбрах, че идва пролетта.
Къде ли съм се лутала незряща
сред градски дим и тътен на коли,
че да пропусна нещо толкоз важно
като събудените клони и треви?
Дали слухът ми вече не улавя
единствено хриптящия трамвай?
Като че ли съм позабравила
гласът на птиците през месец май!
пред крехкото, напъпило дърво,
си обещах да не пропускам повече
нито минута от магията Живот.
Нина Георгиева Дончева е родена в Търговище, а от 1980 г. живее в София. Завършила е 7-мо ЕСПУ, профил френски език, а през 1992 г. и факултета по начална и предучилищна педагогика към Софийския университет. Три години работила като предучилищен педагог, а след 1996 г. е била на работа в различни частни фирми. От 2005 г. има малък собствен бизнес.
Първото си стихотворение написала на 9 години като... домашно по литература – писала по зададената тема в рими. Очевидно опитът е бил успешен – местният вестник го публикувал, за нейна радост и за гордост на родителите ѝ. Е, така тръгнало...
Обича романтиката в поезията на Робърт Бърнс и английския хумор на П. Г. Удхаус. Прекланя се пред таланта на Валери Петров и пред уникалния начин, по който той превръща в поезия прозаичното ни ежедневие.
Мисли, че животът ни е даден, за да се обичаме и да се усмихваме. Колкото по-често го правим толкова по-често ще бъдем щастливи.
Със стиховете си се опитва да помогне на хората да бъдат по-добри – към себе си, към близките си, към непознатите. Смята, че всички заедно ще можем да направим Земята най-прекрасното място за живеене.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Pepa Andreeva написа:
Преди около 13 години
prekrasni i istinski
диана бондар написа:
Преди около 13 години
отна4ало се уплаших>кой ми е сложил снимката във фейса.после продалжих за да прочета стиховете.много ми харесаха.продалжажай така мила нина.