Разкъсва се издайницата Плът,
а с теб, сред Звездна Ръж се реем.
И нека да заплаче за нас светът.
И нека, реките песни да ни пеят.
И нека рукнат забранени водопади,
но Звездна Ръж в сълзите да блести.
Нима на нещо в този свят се надам?
Или са толкова далече родните звезди?
Нима изтича пясъкът в морето?
Или обрули вятър слънчеви лъчи,
че някой рови с пръсти там, където
скрита болка сиротно мълчи?
А то...
Просто се случи. Не чакахме сбъдване.
В гръб отровно ни разстрелваха думи.
А в очите ни изгряваха тихите утрини,
в слънце озарили Любовта помежду ни.....
Все още няма коментари