Поезия

Thumb_nelly_gospodinova

Душите си да не подминем

Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно, зряло в черната угар до синора в крайната нива – овършано по пладне с копита на бели коне и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза. Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто. Той е тежка молитва, изричана нощем безмълвно. Малко зрънце любов във отлюспена ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
12883
0.0
Thumb_parvoleta_madzharska

Земни послания

Детето искаше да си откъсне небе. Да докосне короната на дървото. Протягаше ръчички все нагоре и гледаше приседналата баба със ей такива умоляващи очи. Една жена – добра и непозната, която там наблизичко минаваше, го вдигна с едрите си възлести ръце и то разцъфна в слънчева усмивка. Откъсна си листенце ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
11796
0.0
Thumb_genka_01

Апокалипсис (триптих)

Сухи са гераните в полята, демони откраднаха водата. Млъкнаха чешмите сладко струйни. Кротнаха се и реките буйни. Моли се земята с устни сухи, ала Бог и облаците – глухи. Слънцето в небето пълновластно сипе жар и гледа безучастно. Как посърнаха ливади и поляни. Вехнат плодовете необрани. Премаляла в ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9407
0.0
Thumb_denica_peeva

Уловени сезони

Покрай преминаха много сезони, в палитрата цветна всичко се сля. От живота ми дните вече се ронят, като преглъщана дълго сълза. Уморена луна в оцеляло небе, на облака тъжен остави сребърна диря. А в моите сънища, бели коне, ...с юздите си времето спират. Не можах да опазя, както мидите пазят ...

Вижте още >>

преди около 13 години
10345
0.0
Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Децата на 90-те

Помниш ли ти, пораснало дете, колко хубаво бе да растем през деветдесетте? От агресия и технология необременени, винаги щастливи, весели, засмени... Без джаджи и компютърни игри военни, само забавления истински и пълноценни - игра на топка, стражари и апаши колко безценни са спомените наши... Волейбол ...

Вижте още >>

преди повече от 6 години
25024
0.0
Thumb_galena_vorotinceva

Обръгнали на сол молитви

Показах ти се – сякаш съм чаршия, вилня по мен надълго и широко. Залиса се – то беше шарения, то беше чудо – празник за окото! Разголих се до кост в невярно време, треперих посред зима като свраче. Ти ходеше и гледаше по мене, поспря за малко. После ме прекрачи. Отворих се – сергия до сергия, и светех из ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
12290
0.0
Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Просяче

Веднъж както си вървях, загледан там в далечината, едно детенце аз съзрях, проблясък в тъмнината. С две протегнати ръце и поглед тъжен, но човешки, с примряло сърчице от изпокъсаните дрешки. Седнало бе то да проси, хляб,стотинки, каквото има и не задаваше въпроси, стига да изкараше и тая зима. И ...

Вижте още >>

преди почти 12 години
10512
0.0
Thumb_cvete

Измислих си ръце

Покрай пъстри дворове. на лятото в края те вървят и говорят... Аз не чувам,не зная за какво им е думата! Нито питам. Обаче виждам мократа шума как във тъмното плаче... И разкъсва се здрача - между двамата тича! Те във тъмното крачат и така се обичат, че дори и луната там пред тях коленичи. 22.11.2010г. ...

Вижте още >>

преди около 12 години
8547
0.0
Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

В живота има толкова любов, колкото у нас

Знаят обречените на болка, че зло и под камък не спи. Често истината се мярва гола, но колкото да заслепи. Кой ли ще я наметне с риза в съдбоносния миг? Понякога е въпрос на избор, понякога – на инстинкт. В поговорките има главно утехи и мъдър фолклорен прах. Където посрещат по дрехите, там често изпращат ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
10680
0.0
Thumb_cvete

Две стъпки

Очакване за светлина пробуди моите завеси. Под камъка изби трева и те потърси. Но къде си?   Запомних: под дървета – смях – една търкулната надежда, на прага ми – две стъпки. В тях дъждът косите си изцежда... Очакване за светлина разкъса тънките завеси. При слънцето на гости бях. За тебе питах. Но къде ...

Вижте още >>

преди почти 12 години
9285
0.0
Thumb_anka_djenkova

Току що родено лято

Светъл облако, доплувал до мене! Излей своя дъжд благодатен в душата ми! Обгърни ме ефирно – с безвремие и ме вземи, отнеси ме със себе си, някъде! В най-дългия ден, ти, в следобеда тих – само днес, забрави, че и други те чакат! Ще избягаме с теб – зад сини гори – в топлите шепи на току-що ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
8465
0.0
Thumb_stanka_parusheva

Пясъчинки

Жадни пчели се молят за дъжд Смърт. Звезден праг, в който се спъваме. Вятър разказва за безветрието в равнината. Нощни звуци. Оркестър от пияни щурци. Тиха нощ бродира цветни сънища. Мрак. Утайка в препълнената чаша на деня. В скута на детството сънувам голи баири. С топлия вятър играем на мъж и жена. ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
8495
0.0
Thumb_ludmila_petrova

Въглен в дома на слънцето

Вървя по следите на дъжда. Кални струи се стичат и чертаят светла пътека. Стъпвам бавно по нея и усещам как полека до мен достига суховея. Докоснах го, а той се киска. Облиза пътеката влажна. В минутата, в която я поиска, разбра, че е истински важна. Така пътеката изсъхна. Стопи се светлият й чар. А ...

Вижте още >>

преди около 13 години
8515
0.0
Thumb_hristina_machikian

Обичал ли си някога така

Тя не идва полека, срамежлива и кротка, носи в себе си екоти, има нокти на котка. Тя е много суетна – ходи, сякаш танцува, а в очите й цветни сто горгони пируват. Тя прецежда през мигли, не задава въпроси, има време за никъде, няма време за после. Тя е толкова истинска, че дори закъсняла безпардонно се киска ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
12047
0.0
Thumb_denica_peeva

Щурец в пазвата

Нощта е бяла в свойто пълнолуние и бременна с деня на мъдростта. Щуреца в пазвата и с нежни струни очаква с песен утринта. Под лятната черга земята сънува целувката нежна на белия дъжд. Небето звездни ботуши събува и кротко поляга в узрялата ръж. Суховеят отне на земята всяка надежда за капчица ...

Вижте още >>

преди около 12 години
8956
0.0
Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Бряг на времето

От тестето на тоя живот ми се падаха всякакви карти. Но не станах добър на белот и не цаках, когато потрябва. А дори да ми беше и цел, кьорав карти нали не играе... Всеки гледа да вземе ръце и с успех да излезе накрая. Щом си седнал на масата там, не търси друга същност в Играта. И в живота е същото, знам. ...

Вижте още >>

преди повече от 7 години
20430
0.0
Thumb_galena_vorotinceva

Невярно време

Напечено, невярно време стана – мъжете мрат инфарктни и инсултни. Жени варят ракия на казана с надежда някой ден да бъдат чути – сам Господ или втори ранг светия едно око да хвърли в битието, през църкви, синагоги и джамии, през времето, назаем сякаш взето – да дойде и да седне на софрата , където всъщност няма ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
11045
0.0
Thumb_263862_166326176765743_4523013_n

Не искам да бъда мъжко момиче

Не искам да бъда мъжко момиче, не искам да върша всичко сама, уморих се да зная и мога аз всичко, товари да нося на тез рамена. Не искам да бъда винаги силна, да откликвам на всяка молба, да решавам проблеми на този и онзи, а в живота да бъда сама. Искам в топло легло да заспивам до силни мъжки ръце, не ...

Вижте още >>

преди около 12 години
10570
0.0
Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Писмо до дядо Коледа

Скъпи,дядо Коледа или както там се наричаш, пише ти едно пораснало дете, което сигурно много обичаш. Аз ти пиша от далече, от България, от моето селце, но стига толкоз, идвай вече, вълнува се моето сърце. Че подарък чакам да получа, много хубав и голям, но от тебе да го търся, мене малко ме е срам. Затова с ...

Вижте още >>

преди почти 12 години
9257
0.0
Thumb_stefka-pavlova

Подари ми

Една усмивка време подари ми и поглед пълен с весели искри. Това желание поне изпълни ми , преди времето да отлети. На слънчев лъч ще се залюлея и с вятъра ще литна във нощта, да дойда , на ръце да те полюлея и с тиха прегръдка да те приспя. А после нежничко ще те целуна с устни – паяжинки от роса , ще ...

Вижте още >>

преди повече от 11 години
8499
0.0
Thumb_mara_chapanova

Рисувам прегръдка за закрила

Понеже бях за всички безобидна, наивна, добродушна бях все оставяна „на втори план" да чакам и да помагам друг                    да стане пръв. Амбициите мои във живота отвъд парадност,                   с помисли добри, не бяха никак модни                   и желани в онези „бурни, героични дни". Сега се ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
9755
0.0
Thumb_image038

Да приседна на края на лятото

Свети над моята къща черна луна. Пие я - сякаш е стомна. Вика ме къщата бяла да се прибера. Късно е – аз съм бездомна. Все ми помахва подканящо с бяло перде – нещо ли да ми разкаже? Толкова много далеч съм – самотно щурче нейде, под шумка, в боаза. Свети над моята къща черна луна. Мръква я – бялото пие. ...

Вижте още >>

преди около 13 години
9573
0.0
Thumb_vihren_mihailov

Безвремие спряло времето

А всичко е в очите ти и шепот, и свян, и огън, и срам, и късчета нежна печал. Спотаени и силни като тръпнеща жар, крехки като морска пяна, чисти като тишината, омагьосващи и меки като горски мъх, разтревожени и вещаещи като луната, добри като неродена душа. И когато ги боли в утробата им стене дете, и когато ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9706
0.0
Thumb_nina_doncheva

Мечти и молитви

Луната пак слезе в моята стая и тихо донесе лунни петна. Всички ли спят? А аз мечтая! Мечтата е начало на истини в съня. И в топлата вечер южният вятър погали косите ми с нежна ръка. Той е при мен, при мен е и луната не искам да сънувам, не искам и да спя. Луната пак слезе в моята стая и мракът уплашен ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
9725
0.0
Thumb_elxxa

На Коледа

Блестят звзди и бяла магия се спуска от тъмното нощно небе. Във въздуха син вълшебство се крие, докосва душите ни с нежни криле! Навред тишина снежнобяла припява под снежна завивка заспива светът, и ярка звезда небосклона огрява чертае в тъмата спасителен път! На Коледа всички мечти са наяве! На Коледа става ...

Вижте още >>

преди почти 12 години
10855
0.0
Thumb_petar_penchev

Младост

На село моят дом е моята планета във чийто двор любов цъфти както всички плодови дървета, където спиш под сенките напролет ти. Тук не действа земното притегляне щом летя от щастие със теб. Оттук към други светове потеглям, когато се превъплащавам във поет. Превръща се вълшебството в движение, когато ме ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
8193
0.0
Thumb_asparuh_marinov_ucho

Песни от Австралия

Магьосник съм аз – на дявола адютант. На сърцето си всеки удар ще превърна в диамант. И всички ще ги нанижа на огърлица. С нея красотата ти ще накича. И нека всеки диамант „богиня" те нарича и ти напомня колко магьосникът те обича. А когато съм пиян като свиня, прости и си спомни за други времена. И когато ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
9004
0.0
© Клуб 50+. Всички права запазени.
Loading

зареждане...