Поезия

Thumb_anka_djenkova

По голите камъни на пролетта

И ако пък ти, този, същият, който по рождение, знам, да бъдеш добър, си осъден – изтърпиш ме да бъда наоколо ти, както в годините минали – в годините бъдни – всеки път ще получавам по късченце щастие... Но ако някой ден внезапно изчезна, тръгна си тихо, без сбогом за теб си отида – дали пък, питам се аз, забележиш ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9484
0.0
Thumb_petar_penchev

Младост

На село моят дом е моята планета във чийто двор любов цъфти както всички плодови дървета, където спиш под сенките напролет ти. Тук не действа земното притегляне щом летя от щастие със теб. Оттук към други светове потеглям, когато се превъплащавам във поет. Превръща се вълшебството в движение, когато ме ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
8190
0.0
Thumb_poetry

Орис

С вихри се отдръпна зимата оголи земя, зърна и звуци, под топъл бял кожух преспаха образи на златоливни ниви!   Земя на хляб, на вино и мечти, на прадядов глас и ширини, прилумнал род, подирил мир в образи на божии души. В скрижали вехти написа своя нов живот, на хора в сплетени съдби, а аз носех здравец, ...

Вижте още >>

преди повече от 11 години
8230
0.0
Thumb_valentina_kostova

Коктейл от звезди и комети

Къде ми е лятото, моето лято с морето и златните пясъци, с изгрев посипал хоризонта със злато със смях и весели крясъци.   Къде е небето с облаци бели и слънце усмихнато щедро, с гларуси палави над нас полетели в утро прохладно и ведро. Къде е момичето с очи на сърна, къде без да каже замина – стои на ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
8167
0.0
Thumb_dsc00495

Благослов

Когато вятърът утихне и луната изръси звезди, когато нощта се усмихне и моят свят затрепти, тогава искам да си до мен. Да ти разкажа за последния ден, за хората, които видях, за мечтите, които мечтах. Да погалиш с поглед челото ми, да стоплиш с нежност леглото ми. Да ме завиеш кротко, с любов, Да ми ...

Вижте още >>

преди почти 12 години
8098
0.0
Thumb_mariya_yanakieva

Във себе си аз нося...

Във себе си аз нося две жени. Тази, кротката, живее във сърцето. Немирната все някъде лети – вещерна фея, пазеща детето. Едната се усмихва сутринта, а другата тъгува звездни нощи. Едната смела е, приветства обичта, а другата омесва страхове във нощви. Едната е бъбрива и говори мисли, а другата със чувствата ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9745
0.0
Thumb_cvete

Две стъпки

Очакване за светлина пробуди моите завеси. Под камъка изби трева и те потърси. Но къде си?   Запомних: под дървета – смях – една търкулната надежда, на прага ми – две стъпки. В тях дъждът косите си изцежда... Очакване за светлина разкъса тънките завеси. При слънцето на гости бях. За тебе питах. Но къде ...

Вижте още >>

преди почти 12 години
9284
0.0
Thumb_stanka_parusheva

Пясъчинки

Жадни пчели се молят за дъжд Смърт. Звезден праг, в който се спъваме. Вятър разказва за безветрието в равнината. Нощни звуци. Оркестър от пияни щурци. Тиха нощ бродира цветни сънища. Мрак. Утайка в препълнената чаша на деня. В скута на детството сънувам голи баири. С топлия вятър играем на мъж и жена. ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
8494
0.0
Thumb_mariya_yanakieva

Рисувам тишина

Не си ли като всичките сезони – цъфтиш от радост в клонче на тъга, валиш от страсти в лудите мусони – изгряваш в плач и в чакана дъга. Не си ли китна като жарко лято – събличаш страхове, тешиш с вълни и с полъха на мирен бриз която хладиш човешки огнени вини. Не си ли позлатена в свойта зрялост – с ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
8701
0.0
Thumb_ludmila_petrova

Оцелявам в хаоса

Боклуците зимни разчиствам, Стаявали се под килим от сняг. И нова страница прелиствам, завъртам се във кръговрата пак. Защо се появи такава смет? Прилежно в торби я събирам. И мисля си даже, че имам късмет – пролетната свежест провокирам. Слънцето в очите ми блести. Стопи тревогите познати. Луди мисли умът ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
10946
0.0
Thumb_anna_kolchakova

Съществуване в новия социум

Непрекъснато ми се иска Непрекъснато ми се иска да не говоря за глупости, да обсъждам единствено умни неща, но второ, че няма кой да ме слуша и първо, че всичко май казали Платон и Кант. Обаче не мога да млъкна от технологии – такива адски блага ни натресоха, че няма измъкване и денонощно коментираме, чатим ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
10060
0.0
Thumb_jordanka_gospodinova

Полудели друми

Не чакай да те срещна с пълни менци, по изгрев слънце, боса във росата и да отворя дървени кепенци – чевръсто да премитам пред вратата. И песен кръшна няма да провикна (не че не искам, но фалшиво пея) и зад дувари няма да примигвам – поруменяла няма да немея. Не съм мома от приказки изпята, такава съм – ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
10846
0.0
Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Децата на 90-те

Помниш ли ти, пораснало дете, колко хубаво бе да растем през деветдесетте? От агресия и технология необременени, винаги щастливи, весели, засмени... Без джаджи и компютърни игри военни, само забавления истински и пълноценни - игра на топка, стражари и апаши колко безценни са спомените наши... Волейбол ...

Вижте още >>

преди повече от 6 години
25022
0.0
Thumb_dimitar_yovkov

Неизвървяните посоки

Мираж е всичко, но нима, то беше толкова отдавна? Какво си спомням? Мараня, и прашен път със стъпка бавна. И още нещо - свобода, да извървиш докрай безкрая, копнеж по жълта равнина, опряла в далнината бяла. И там, накрая на света, където всичко уж завършва, една забързана река, към младостта ми пак ме ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
8149
0.0
Thumb_dimitar_yovkov

Пейзажи и дъга неизгряла

Вълшебно бял, снегът вали, невинно, като тиха изповед. Затрупва минали вини И заклинания молитвени. И в призрачната тъмнина се ражда снежнобяла истина, във храма светъл на нощта, звъни душата ми пречистена. Снежинка с приказни крила във детството за миг ме връща, и гребвам с шепа от снега, че утре няма да е ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
9611
0.0
Thumb_cvete

Измислих си ръце

Покрай пъстри дворове. на лятото в края те вървят и говорят... Аз не чувам,не зная за какво им е думата! Нито питам. Обаче виждам мократа шума как във тъмното плаче... И разкъсва се здрача - между двамата тича! Те във тъмното крачат и така се обичат, че дори и луната там пред тях коленичи. 22.11.2010г. ...

Вижте още >>

преди около 12 години
8547
0.0
Thumb_rozalina_rujina

Пленен седеф

Където и да съм –ще те обичам. С когото и да съм-ще те обичам. Каквото и да правя-ще те обичам. Ден да е, и нощ да е-ще те обичам. Когато уморена заспивам-ще те обичам. Когато безсъница ме мори-ще те обичам. Каквото и да сънувам-ще те обичам. Сутрин като се будя-ще те обичам. Със започването на ...

Вижте още >>

преди около 12 години
11689
0.0
Thumb_kristina

С усмивка за истината и за лъжата

Да не лъжа възрастните у нас учеха ме някога. Но кажете сега как да съм убедителна с внуците – като им е ясно (и още как), че излъганата съм аз. Били на лъжата къси краката. Ала явно промениха се нещата – който лъга по-далече му стигнаха амбициите и правата.   Гласът на лъжата не е глас в пустиня – ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
10575
0.0
Thumb_denica_peeva

Посвещение

На заспалия град кой разплака капчуците? Кой на южния вятър сложи крила? Това са поетите – с очи недоспали. Това са поетите – с раними сърца. На замръзнал от мъка кой изплете надежда, за да стопли в живота му всички следи ? Това са поетите – със слова незамлъкнали. Това са поетите с чисти души. ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
8716
0.0
Thumb_kristina

Броя чудеса и чудовища

Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш колко важни неща подминаваш. Времето още по-бързо изтича, просто годината се измича. Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш – най-важното разпиляваш. А кое е по-важното – дали неуловимото, или тези пари, влудили ни от необходимост.   И пак – моите вечни душмани. Които сама си отхраних. ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
10109
0.0
Thumb_asparuh_marinov_ucho

Песни от Австралия

Магьосник съм аз – на дявола адютант. На сърцето си всеки удар ще превърна в диамант. И всички ще ги нанижа на огърлица. С нея красотата ти ще накича. И нека всеки диамант „богиня" те нарича и ти напомня колко магьосникът те обича. А когато съм пиян като свиня, прости и си спомни за други времена. И когато ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
9002
0.0
Thumb_genka_01

Любовен танц

Нежна, или напориста, скромна, или дяволита, свята чувствена и чиста – Тя пристига без да пита. Не признава Тя сезони, нито възраст, нито пол, нито правила, закони, нито ред и протокол. Граници и бариери, не признава Любовта. Може Тя да ни намери зад заключена врата. Идва като гръм небесен, като ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9936
0.0
Thumb_radostblack-1

Мокри пейзажи

Не ми се умира, мой бели красавецо... Под бъзова клонка си крия живота. И рони се цвят дваж по-бял от светкавица и трижди по-тих от прегръдка с гарота. Не сварих подковите на Росинанта си да лъсна до сребърно по калдъръма, вратата навън да избия от пантите и в собствени грешки крака да препъна. Не ми се ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
8927
0.0
Thumb_hristina_machikian

Обичал ли си някога така

Тя не идва полека, срамежлива и кротка, носи в себе си екоти, има нокти на котка. Тя е много суетна – ходи, сякаш танцува, а в очите й цветни сто горгони пируват. Тя прецежда през мигли, не задава въпроси, има време за никъде, няма време за после. Тя е толкова истинска, че дори закъсняла безпардонно се киска ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
12045
0.0
Thumb_dimitar_yovkov

Вятърът, с който нощем шептя

Бледнее звездата вечерна, свещица доронва сълза. Завърнах се, сякаш бе вчера, този ден, който днес отлетя. Сякаш вчера бе, много отдавна, преди сто, или двеста лета. Сега съм отново на прага, разпилял зад гърба си нощта. И зная, че в миг ще ме грабне, на вчерашна ласка гнева. А утре любов безпощадна, ще ...

Вижте още >>

преди около 13 години
8511
0.0
Thumb_anka_djenkova

Току що родено лято

Светъл облако, доплувал до мене! Излей своя дъжд благодатен в душата ми! Обгърни ме ефирно – с безвремие и ме вземи, отнеси ме със себе си, някъде! В най-дългия ден, ти, в следобеда тих – само днес, забрави, че и други те чакат! Ще избягаме с теб – зад сини гори – в топлите шепи на току-що ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
8464
0.0
Thumb_galena_vorotinceva

Наесен, в листопадите

Простира майка ти кенари, суши ги с вятър от Пирин, а зад високите дувари баща ти лее луд пелин. Знам гроздето като куршуми как тегнеше върху пръстта. Наля се като сладки думи – в хастара жълт на есента си търся две от тях за мене – за свят ден, викаш, ги държа. На времето какво му дреме – затръшна твоята ...

Вижте още >>

преди около 13 години
10505
0.0
© Клуб 50+. Всички права запазени.
Loading

зареждане...