Поезия

Thumb_genka_01

Апокалипсис (триптих)

Сухи са гераните в полята, демони откраднаха водата. Млъкнаха чешмите сладко струйни. Кротнаха се и реките буйни. Моли се земята с устни сухи, ала Бог и облаците – глухи. Слънцето в небето пълновластно сипе жар и гледа безучастно. Как посърнаха ливади и поляни. Вехнат плодовете необрани. Премаляла в ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9386
0.0
Thumb_kristina

Броя чудеса и чудовища

Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш колко важни неща подминаваш. Времето още по-бързо изтича, просто годината се измича. Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш – най-важното разпиляваш. А кое е по-важното – дали неуловимото, или тези пари, влудили ни от необходимост.   И пак – моите вечни душмани. Които сама си отхраних. ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
10093
0.0
Thumb_mariya_yanakieva

Във себе си аз нося...

Във себе си аз нося две жени. Тази, кротката, живее във сърцето. Немирната все някъде лети – вещерна фея, пазеща детето. Едната се усмихва сутринта, а другата тъгува звездни нощи. Едната смела е, приветства обичта, а другата омесва страхове във нощви. Едната е бъбрива и говори мисли, а другата със чувствата ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9731
0.0
Thumb_parvoleta_madzharska

Земни послания

Детето искаше да си откъсне небе. Да докосне короната на дървото. Протягаше ръчички все нагоре и гледаше приседналата баба със ей такива умоляващи очи. Една жена – добра и непозната, която там наблизичко минаваше, го вдигна с едрите си възлести ръце и то разцъфна в слънчева усмивка. Откъсна си листенце ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
11775
0.0
Thumb_nelly_gospodinova

Душите си да не подминем

Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно, зряло в черната угар до синора в крайната нива – овършано по пладне с копита на бели коне и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза. Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто. Той е тежка молитва, изричана нощем безмълвно. Малко зрънце любов във отлюспена ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
12858
0.0
Thumb_galena_vorotinceva

Обръгнали на сол молитви

Показах ти се – сякаш съм чаршия, вилня по мен надълго и широко. Залиса се – то беше шарения, то беше чудо – празник за окото! Разголих се до кост в невярно време, треперих посред зима като свраче. Ти ходеше и гледаше по мене, поспря за малко. После ме прекрачи. Отворих се – сергия до сергия, и светех из ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
12269
0.0
Thumb_anka_djenkova

По голите камъни на пролетта

И ако пък ти, този, същият, който по рождение, знам, да бъдеш добър, си осъден – изтърпиш ме да бъда наоколо ти, както в годините минали – в годините бъдни – всеки път ще получавам по късченце щастие... Но ако някой ден внезапно изчезна, тръгна си тихо, без сбогом за теб си отида – дали пък, питам се аз, забележиш ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9460
0.0
Thumb_slava_s_vnuche

Изповед на малкия човек

Черният ми дроб – уголемен, белият ми – безразсъдно черен. Нощите ми станали са ден, а денят ми – грошче е мизерно...   Днешен господин съм – бивш другар, всъщност – никой, казано накратко. Камъкът – в пълнежа на дувара, стотна дупка на кавала, братко! Анонимен, своя си живот, средностатистичен, ...

Вижте още >>

преди почти 13 години
10443
0.0
Thumb_denica_peeva

Уловени сезони

Покрай преминаха много сезони, в палитрата цветна всичко се сля. От живота ми дните вече се ронят, като преглъщана дълго сълза. Уморена луна в оцеляло небе, на облака тъжен остави сребърна диря. А в моите сънища, бели коне, ...с юздите си времето спират. Не можах да опазя, както мидите пазят ...

Вижте още >>

преди около 13 години
10316
0.0
Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Просяче

Веднъж както си вървях, загледан там в далечината, едно детенце аз съзрях, проблясък в тъмнината. С две протегнати ръце и поглед тъжен, но човешки, с примряло сърчице от изпокъсаните дрешки. Седнало бе то да проси, хляб,стотинки, каквото има и не задаваше въпроси, стига да изкараше и тая зима. И ...

Вижте още >>

преди почти 12 години
10487
0.0
Thumb_dimitar_yovkov

Кочияшът

Животът е един перон на запустяла гара. Във края, уморен файтон, и кочияш с цигара. Вихрушката с оркестър див, танго във транс извива. Листата жълти с порив жив, в красив декор се свиват. И призрачно, като финал, на изживяна драма, пристига влакът закъснял с места едва за двама. И слиза Тя и после ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9348
0.0
Thumb_denica_peeva

Делнична поезия

Свалих си грима от заучени фрази, на лустрото маската снех и си помислих – „Бог да ме пази, такава ще бъда от днес". На лицемера показах вратата, лъжеца посрещнах със смях. Яростно спрях на крадеца ръката, дадох на бедния хляб. Но лицемера капан ми заложи, верния път лъжеца ми скри. Сънят ми открадна ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9714
0.0
Thumb_valentina_kostova

Светулчина нежност

Тополата стара не шуми, а ридае издигнала клони и стройна снага, с устни по мене любов ли чертаеш, или жадно ме пиеш на глътки така.   Моста преминал на тихи мечтания, почти изкачил връх Еверест, дар подаряваш ми мъжко признание, страст, претворена в цветен цъфтеж. Светулчина нежност в замяна ти давам, ...

Вижте още >>

преди около 13 години
8972
0.0
Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Децата на 90-те

Помниш ли ти, пораснало дете, колко хубаво бе да растем през деветдесетте? От агресия и технология необременени, винаги щастливи, весели, засмени... Без джаджи и компютърни игри военни, само забавления истински и пълноценни - игра на топка, стражари и апаши колко безценни са спомените наши... Волейбол ...

Вижте още >>

преди повече от 6 години
25009
0.0
Thumb_valentina_kostova

Сладка вечерна омая

Ти никога не си ми късал цвете и никога очите ми не си целувал, дори не си държал ръцете ми, не си ме милвал, не си ме и сънувал. Ти никога при мен не си се връщал, не си се вглеждал в моите зеници, единствено в мечти си ме прегръщал, и сам си плакал тихо под звездите. Ти погледа ми никога не срещна, вкуса ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
10863
0.0
Thumb_jivodar_dushkov

Дарен с живот, живот дарявай

Дълбоко съм ви благодарен за името, с което съм наречен, че сляхте с обич „Живо" с „Даре" – в съдбовен знак от вас обречен: дух жизнен аз да разпилявам: с най-чистите си мисли, без остатък. И не да вземам, а да давам – на другите, дори и непознати. А как се случи, не усетих, но „Даре" скоро си остана вкъщи ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
10063
0.0
Thumb_cvete

Измислих си ръце

Покрай пъстри дворове. на лятото в края те вървят и говорят... Аз не чувам,не зная за какво им е думата! Нито питам. Обаче виждам мократа шума как във тъмното плаче... И разкъсва се здрача - между двамата тича! Те във тъмното крачат и така се обичат, че дори и луната там пред тях коленичи. 22.11.2010г. ...

Вижте още >>

преди около 12 години
8525
0.0
Thumb_stanka_parusheva

Пясъчинки

Жадни пчели се молят за дъжд Смърт. Звезден праг, в който се спъваме. Вятър разказва за безветрието в равнината. Нощни звуци. Оркестър от пияни щурци. Тиха нощ бродира цветни сънища. Мрак. Утайка в препълнената чаша на деня. В скута на детството сънувам голи баири. С топлия вятър играем на мъж и жена. ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
8477
0.0
Thumb_hristina_machikian

Обичал ли си някога така

Тя не идва полека, срамежлива и кротка, носи в себе си екоти, има нокти на котка. Тя е много суетна – ходи, сякаш танцува, а в очите й цветни сто горгони пируват. Тя прецежда през мигли, не задава въпроси, има време за никъде, няма време за после. Тя е толкова истинска, че дори закъсняла безпардонно се киска ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
12025
0.0
Thumb_263862_166326176765743_4523013_n

Не искам да бъда мъжко момиче

Не искам да бъда мъжко момиче, не искам да върша всичко сама, уморих се да зная и мога аз всичко, товари да нося на тез рамена. Не искам да бъда винаги силна, да откликвам на всяка молба, да решавам проблеми на този и онзи, а в живота да бъда сама. Искам в топло легло да заспивам до силни мъжки ръце, не ...

Вижте още >>

преди около 12 години
10554
0.0
Thumb_anka_djenkova

Току що родено лято

Светъл облако, доплувал до мене! Излей своя дъжд благодатен в душата ми! Обгърни ме ефирно – с безвремие и ме вземи, отнеси ме със себе си, някъде! В най-дългия ден, ти, в следобеда тих – само днес, забрави, че и други те чакат! Ще избягаме с теб – зад сини гори – в топлите шепи на току-що ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
8446
0.0
Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

В живота има толкова любов, колкото у нас

Знаят обречените на болка, че зло и под камък не спи. Често истината се мярва гола, но колкото да заслепи. Кой ли ще я наметне с риза в съдбоносния миг? Понякога е въпрос на избор, понякога – на инстинкт. В поговорките има главно утехи и мъдър фолклорен прах. Където посрещат по дрехите, там често изпращат ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
10663
0.0
Thumb_ludmila_petrova

Въглен в дома на слънцето

Вървя по следите на дъжда. Кални струи се стичат и чертаят светла пътека. Стъпвам бавно по нея и усещам как полека до мен достига суховея. Докоснах го, а той се киска. Облиза пътеката влажна. В минутата, в която я поиска, разбра, че е истински важна. Така пътеката изсъхна. Стопи се светлият й чар. А ...

Вижте още >>

преди около 13 години
8497
0.0
Thumb_image038

Да приседна на края на лятото

Свети над моята къща черна луна. Пие я - сякаш е стомна. Вика ме къщата бяла да се прибера. Късно е – аз съм бездомна. Все ми помахва подканящо с бяло перде – нещо ли да ми разкаже? Толкова много далеч съм – самотно щурче нейде, под шумка, в боаза. Свети над моята къща черна луна. Мръква я – бялото пие. ...

Вижте още >>

преди около 13 години
9552
0.0
Thumb_mara_chapanova

Рисувам прегръдка за закрила

Понеже бях за всички безобидна, наивна, добродушна бях все оставяна „на втори план" да чакам и да помагам друг                    да стане пръв. Амбициите мои във живота отвъд парадност,                   с помисли добри, не бяха никак модни                   и желани в онези „бурни, героични дни". Сега се ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
9737
0.0
Thumb_nina_doncheva

Мечти и молитви

Луната пак слезе в моята стая и тихо донесе лунни петна. Всички ли спят? А аз мечтая! Мечтата е начало на истини в съня. И в топлата вечер южният вятър погали косите ми с нежна ръка. Той е при мен, при мен е и луната не искам да сънувам, не искам и да спя. Луната пак слезе в моята стая и мракът уплашен ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
9705
0.0
Thumb_elxxa

На Коледа

Блестят звзди и бяла магия се спуска от тъмното нощно небе. Във въздуха син вълшебство се крие, докосва душите ни с нежни криле! Навред тишина снежнобяла припява под снежна завивка заспива светът, и ярка звезда небосклона огрява чертае в тъмата спасителен път! На Коледа всички мечти са наяве! На Коледа става ...

Вижте още >>

преди почти 12 години
10838
0.0
© Клуб 50+. Всички права запазени.
Loading

зареждане...