Намери го някъде на тавана, потънало в прах. Мъничко, подобно на стомна, изваяно от глина. Избърса прахта му, напълни го с вода и духна в отвора отсрани.
-Пиу-пи-у-пиу-у...- изписука нежно бърдучето.
- Брей, толкова години, а не е забравило песента си. - учуди му се Добри и го остави на масата. Но не мина и минута, когато от съседното дърво се разнесе същият звук. Погледът му се отправи към бърдучето, но то си мълчеше.
- Пиу-пиу-у! - отново този звук достигна до ушите му.
-Това пък що е? -и неволно вдигна глава в посоката, откъдето идваше звукът. На една клонка срещу нег бе кацнало едно славейче. Разхождаше се по нея и го гледаше и като че ли му казваше:
- Ти защо ми пееш песента?
Добри му се усмихна и взе пръстената играчка в ръце. Духва в малкото отворче и записука срещу славейчето. А то подскочи на по-горна клонка и майсторски заизвива своята песен. Изведнъж прекъсна и отново му заговори:
- Човече, не ми разваляй песента! - и литна към съседният храсталак. Добри упорито зачурулика след него,но то като че ли бе му се обидило и не отвръщаше на закачката.Не мина много време и славейчето,отново се завърна на клонката и запя своята песен и накрая му заговори:
- Ей, човече, така се пее, а не като теб! Научи се и тогава прави с мен дует.- рече му и отлетя.
И ето втори ден как репетира песента му, но то мълчеше. Докато един ден отново долетя и кацна срещу него. Изслуша го, разходи се по клонката и гордо заизвива своята песен. Този път пя малко повече от минута.Но изведнъж рязко спря и ококори очи срещу него и му заяви:
- Човече, разбери че от всяко дърво свирка не става, а и само с мерак до никаде не се стига! -и литна в небесата. И сега често взема старата пръстена играчка в ръце, но само с това си остава.
Все още няма коментари