club50plus.bg

Изгревът! Най-красивата част от деня  за Ружа настъпваше…Будна, като всяка сутрин, тя съзерцаваше всички багри,които природата,вселената или сам Бог вплиташе в тези минути на прелест,тишина,омая и красота. Със  запленени очи тя черпеше сили от зората на деня, за да се справи с ежедневната  борба със сивотата и бездушието на хората.Хората?! Та нали и тя самата бе една от тях?! И затова тя приемаше всеки,не мразеше никой,но с годините се научи да отстоява своите възгледи за живота, без да съди останалите за техните. Ако само всеки човек се опита да бъде по-добър днес от вчера,ако се научи да обича безрезервно, ако не съди човека срещу себе си,без да е обул обувките му и да е извървял неговия житейски път, ако…

 Ружа знаеше, че няма „ако”…Че не можеш да се пребориш с вятърните  мелници (и Дон Кихот не беше успял ,а имаше своя верен Росинант и Санчо Панса), че не можеш да дадеш зрение на човек, който има зрящи очи,но не вижда по-далеч от носа си…Погледна пълнотата на природната картина от терасата си с тиха усмивка и влезе вътре. Предстоеше пореден напрегнат работен ден,няколко срещи…,така че нямаше повече време за себе си и нуждата си от чистотата на изгрева.

След 30 минути тя тръгна за работа, облечена с красива рокля в преливащи цветове като криле на пеперуда…Сама не осъзнаваше колко погледи събираше докато вървеше със спокойна походка, докато утринният  вятър играеше в косите и. Никога не прие красотата си за преимущество, за нея външният  вид  на даден човек нямаше никакво значение,защото никой не може да носи отговорност затова как се е появил на този свят…Но  за всичко останало  хората  сами имат право на избор-дали да бъдат добри или да таят завист в себе си и огорчение,дали да използват двете си ръце само за собствена изгода или да помагат  и на другите-на тези,които имат нужда,на децата,на болните,на бедните,на възрастните,на всеки нуждаещ се…

Телефонът почна да звъни.Както всяка сутрин…Той се обаждаше…Но тя не намираше сили да вдигне и да прости.Намираше прошка и разбиране за всяка жива твар на този свят,но не и за него…Той не нарани тялото или сърцето и,а погуби вярата,която  тя носеше в душата си.А без вяра трудно се живее.Адски трудно!

Ружа вървеше, а с нея вървяха и спомените…Само колко го обичаше!Обичаше всичко свързано с него!Отдаде му всичко свое.Но това изглежда е нямало значение за него. Един ден той просто без обяснение си тръгна от живота и,а сега се опитваше да се върне обратно, но тя никога нямаше да го допусне!Не от гордост,а от липса на вяра-вяра в мъжа,в любовта,в думите.Той си тръгна с мисълта за бъдеще,което може и да не дойде,а напусна едно красиво настояще, носещо в себе си всичко,което има смисъл в живота-споделеност,доброта,желание,усмивка,обич,любов,поглед,изпълнен с красиво обещание за вярност…А  колко често двамата говореха за общото им бъдеще!Толкова красиво и реално,че тя така и не намери сили да погледне след него към друг.Нямаше и да го направи!Нямаше вяра,за да го направи! Свикна да живее с мисълта,че ще бъде сама и го прие.Защо сега той отново се опитваше да се свърже с нея?! От 7 дни се обаждаше сутрин и вечер,но тя не вдигна нито веднъж.Получи и три SMS,но ги изтри,без да ги прочете. Силата на волята и бе по-силна от любовта…

 Работният ден мина напрегнато.Изнизаха се и срещите за деня.Имаше покана за вечеря от едно приятелско семейство,която тя бе приела и се прибра вкъщи да се приготви.Тъкмо влизаше в банята,когато телефонът започна да звъни.Върна се и го взе в ръка-изписваше непознат номер.По принцип не вдигаше след 20,00 часа на подобни номера,но така нареченото шесто чувство я накара да отговори на обаждането.Чу гласът на майка му и замръзна на място!Това, което и съобщаваше с пресипнал глас тя, подкоси краката и. Той е мъртъв! Изпил огромно количество медикаменти ,самоубил се…Ружа само успя да промълви едно плахо и глухо „Защо?”. И получи отговора-преди близо две  година му открили левкемия ,лекувал се,но състоянието му от седмица рязко се влошило след бронхит и той решил да сложи край на живота си.Погребението било утре в 12 часа…Той бил оставил писмо до майка си,в което я молел да се свърже с Ружа  и да и каже,че никога не е обичал никоя жена така,както обичал нея.И,че си отива от белия свят с безпределна любов,че се отдалечил от нея,за да не става тя свидетел на болката му…

Телефонът се изплъзна от ръката на Ружа. Сълзите течаха и капеха върху гърдите и,същите от  които до преди месеци бе кърмила сина си. Детето, което роди и обичаше безумно! Детето ,което носеше, когато той я напусна. Детето, което никога нямаше да види баща си! Детето, което сега бе единственото живо нещо, останало от него!Тя отиде в стаята, в която синът и кротко спеше и се усмихваше леко и красиво. Целуна го по челото и сълзите намокриха и неговите бузи.Така и най-невинното създание,още ухаещо на Бог(както ухае всяко малко дете,защото носи в себе си чудото на сътворението),заплака за закрилата,която същият този Бог му отне.

    В това време влезе Сияна, приятелката, с която живееха заедно.Тя бе до нея от дълги години и след като разбра за бременността и,се премести да живее при нея,а сега и помагаше в отглеждането на детето. Сияна погледна бледото и разплакано лице на Ружа и цялата изтръпна! В първия миг помисли,че се е случило нещо на малкия и сърцето и заби трескаво като черковна камбана.Отправи безмълвен въпрос с  очи към треперещата майка,сведе бавно поглед към детското легло,но видя,че детето спи спокойно и диша равномерно. Ружа погали сина си и направи жест на Сияна да я последва в другата стая.

На пресекулки и обясни защо е в това състояние.Двете се прегърнаха, едната за да даде сила и успокоение, а другата , за да ги приеме.

На другия ден Ружа съпроводи любимия мъж до последния му дом, с прошепнато обещание да пази сина му и да го отгледа със съзнанието,че е дете на любовта. А на майката, свила се на две от непрежалимата загуба, прошепна, че част от нейния син е жива и здрава и носи не само неговата кръв,но и неговото име.

А иначе черешите зрееха в полето,а берачите им весело беряха сладките им  плодове,като  си свирукаха  познати мелодии…Замлъкваха само за да напълнят устата си с аления аромат на апетитния плод.Черешово време бе

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате,  качете сами публикацията си на сайта, посредством опцията "Изпрати публикация"