club50plus.bg

В моя край не растат смокини. Първо – защото е безводен и летата са сухи и горещи и второ – зимите са студени и продължителни, а виелиците затрупват всичко – няма път, няма пъртина.

За първи път видях смокиня, когато бях в шести клас и лятото заминах на пионерски лагер в Созопол. Всяка сутрин под строй ни водеха на плажа и всичко в този град ми беше странно и интересно – и къщите, и дърветата, и оградите, и улиците и разбира се морето.

Но най-голямо впечатление ми правеше едно дърво с големи разперени и нарязани листа, а между тях кръгли плодчета – едните зелени, другите тъмно кафяви, които бяха поникнали направо от клоните. Не бях виждала такова дърво и не откъсвах поглед от него, а ме беше срам да попитам какво е.

Докато една сутрин, вървейки към плажа, едно от високите момчета не се присегна, не откъсна един тъмнокафяв плод и набързо не го пъхна в устата си.

- Ей, защо крадеш смокини, бе? – дръпна го за ръката друго момче.
- Защото искам – изрепчи се дънгалака и сладко се облиза.
-Аха, значи така било, смокиня се казва дървото – помислих си аз.

Това загадъчно дърво не е преставало да ме вълнува и до днес. За мен то си остава толкова тайнствено, колкото и тогава в детството ми. Това дърво, което никога не цъфти, не се опрашва, не се опложда, а си плододава ей така – от нищото. И си мисля, че това дърво е най-чудното от всички дървета, които познавам и още тогава с детската си природа съм усетила това негово чудо – да носи в себе си мъжкото и женското начало и да не губи време в цъфтене, опрашване и оплождане.

Практично дърво – дърво чудо!

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]