Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Вървеше по мокрия пясък. Морето шумеше, а студеният есенен вятър я блъскаше в гърдите. Не помнеше кога беше тръгнала и колко време вече вървеше. Стъмваше се, а тя отиваше все по-далече и по-далече, но й се струваше, че стои на едно място, а пясъкът пред нея бяга. Вълните се надигаха с ръмжене, а после се отдръпваха назад разбити и уморени.
Как започна това? Опитваше да си спомни минута по минута всичко, но нещо се губеше, разпадаше и се пръскаше като вълна, ударена в скала.
-Вие ли сте Вяра Филипова?
-Да – отговори смутено тя. - А вие кои сте?
-Ние сме дъщерите на Павел. Аз съм Ася – каза русата - а тя е Таня. От два различни брака сме, майките ни са две, но баща ни е един – Павел. След неговата смърт ние сме законните наследнички на тази къща. Дойдохме да Ви предупредим! Имате един месец да се изнесете от тук!
Обърнаха се и си тръгнаха. Вяра остана неподвижна до вратата. "Дъщерите на Павел – промълви тя." Знаеше, че той има две дъщери от двата си предишни брака, но никога досега не ги беше виждала. Докато беше жив, те не се интересуваха от него. Нито веднъж не му се обадиха по телефона, не му изпратиха писмо, не дойдоха да го видят. Дори и на погребението му не бяха.
Какво ще стане? Беше вече възрастна и болна. Къде да отиде? Къде ще живее? Нямаше близки, нямаше деца. Най-близкият й човек – Павел, си беше заминал тихо и кротко, завинаги, и я беше оставил сама. Студена вълна плисна пред очите й и я върна назад. С първия си мъж, Стефан, бяха разделени. Вяра живееше с майка си и не мислеше да се омъжва втори път, но в живота сякаш има сила, която ни води и диктува какво да направим.
В една далечна топла есен откриваха поредната й изложба. В големия салон Вяра беше подредила най-новите си картини. Обичаше да рисува пейзажи от Копривщица, Боженци, Несебър... На откриването присъстваха близки, приятели, непознати. Дани, приятелката й, я запозна с висок мъж с гарванова коса, спомена, че е архитект. В суматохата Вяра не запомни името му, но на другата сутрин той се появи с огромен букет от рози. Каза й, че картините й са го развълнували и цяла нощ ги е виждал в съня си. Тя го погледна, за да се увери, че не й прави комплименти и усети в кестеновите му очи вълнението. Беше искрен. След два дни й се обади и я покани на среща. Така започна животът й с Павел. След година й предложи да се оженят и да заживеят тук, на брега на морето. Беше купил къща и й каза, че винаги е мечтал да живее далеч от столицата. Тя ще рисува край морето, а той ще твори. Вяра не се поколеба, готова да го следва до края на света. Най-хубавите й години минаха с Павел на морския бряг, знаеше, че преди нея е имал два брака и две дъщери, но не искаше да събужда миналото му. Когато той се разболя, десет месеца, от сутрин до вечер, беше до него.
А сега двете му дъщери й даваха цял месец. Колко са щедри!
Вятърът не спираше да я блъска и тя сякаш не вървеше, земята се въртеше.
Роден е на 21 май 1952 г. в София, завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Твори на български и на есперанто.
Първите му разкази се появяват още през 1978 г. в Будапеща, където живее осем години, член е на Съюза на младите унгарски писатели и е редактор в списание „Унгарски живот”. Много от разказите му излизат в различни литературни списания в Белгия, Бразилия, Испания, Корея, Унгария, Франция, Япония и творчеството му е по-добре познато в чужбина, отколкото в България.
Автор е на сборниците с разкази „Тайнствената светлина” (1978 г., Унгария), „Насън пътувам” (1992 г., България), „Затворената мида” (2001 г., Швеция), „Глинената камила” (2002 г., България), „Почивка на Карибите”, издаден от ИК “Жанет 45” (2006 г.), на романа “Преображение Господне”, спечелил конкурс на Министерството на културата и издаден през 2008 г., на романа “Бягства” (КК „Труд”, 2008 г.) на повестите “Златният Посейдон” (1984 г., Унгария) и “Майски дъжд” (1984 г., Бразилия), на пиесите “Ще живеем!” (1983 г., Унгария), “Доктор Браун е у нас” (1987 г., Унгария) , “Откритието на века” (1993 г., България), на сборниците с есета “Белетристични есета” (1987 г., България) и “Литературни откровения” (2000 г., България). През 2001 г. сборникът му с разкази “Затворената мида”, печели годишната награда “Творба на годината” на швейцарското литературно списание “Литература Фоиро”. През 2007 г. южнокорейското издателство „Деоксу” в Сеул издава в превод на корейски сборника му с разкази „Хубав сън”.
Носител е на награди за разкази в различни конкурси. Някои от пиесите му са представени с успех в Будапеща, Варшава, Краков и София. Негови творби са преведени от есперанто на английски, португалски, руски, хърватски, шведски, японски. Член е на Съюза на българските писатели и на ПЕН клуба.
Разказите му често се появяват във вестниците „Словото днес”, „Труд”, „Сега”, „Капитал”, „Литературен вестник”, в списанията „Везни”, „Знаци”, „Море”, „Отечество”, „Матадор” и други.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Все още няма коментари