club50plus.bg

Знаеш ли, преди време те сънувах. Ти беше дърво. Голямо и силно. Със зелена и свежа корона и клони, счекнати от плод. А аз, аз бях ябълка. Алена такава, бузеста. Гледах учудено света от най-високото ти клонче. Усмихвах му се и му се радвах.
- Слушай, искам да сляза! – казах ти един ден. – Докога ще ме държиш тука?
- Не може! Не те давам!Та ти си ми най-хубавката!
- Моля те, пусни ме да сляза!
- Не, ти много ми харесваш! Оставаш завинаги. Ние никога няма да се разделим.Ще бъдем заедно докрай.
Повярвах ти. Останах. Продължавах да се усмихвам. Бях доволна. На дървото имаше много ябълки, но ти избра мен. Гледах отвисоко и все по-властно и пренебрежително на света.Аз бях единствената. Ти мен избра. Мога да издувам червени бузи вечно. Ще видите вие!
А съжителството с теб, естествено, беше временно. Дори не осъзнавах това. Защото то бе за мен щастие. И нямаше нужда да се осмисля или обяснява...
Но веднъж... Веднъж духна силен вятър. Дори не усетих как се откъснах, полетях стремглаво надолу и се намерих наранена на твърдата земя. Не разбрах защо и как ти се реши да се освободиш от мен.
Сега вече зная. Беше дошла есента. Моята есен!
А ти, ти вече мечтаеш да имаш други, свежи ябълки!...

* * *