Кошмарите на Надя

Normal_g._mixalkov

Следобед Надя се връщаше у дома и първото нещо, което правеше, беше да вземе снимката и да започне да я гледа. Гледаше я дълго и продължително с широко отворени очи. На снимката беше мъжът й, Матей, сниман до висок хотел на брега на Средиземно море. На гърба имаше кратък надпис: "Поздрави от крайбрежието на Коста Азар."
Надя се взираше в снимката и все й се струваше, че до Матей вижда млада жена с дълга черна коса, разпиляна по голите й рамене, с лъскави като череши очи и със загадъчна усмивка.

 

Младата жена беше облечена в тънка, почти прозрачна, бяла рокля с презрамки. Държеше ръката на Матей, а щастливата й усмивка грееше като лятно утро. Явно жената беше безкрайно щастлива, леко опряла рамо в здравото рамо на Матей.
Надя не можеше да откъсне очи от снимката и й се струваше, че долавя звънливия смях на непознатата и вижда как очите й все по-силно и по-силно заблестяват. Коя е тя? – питаше се гневно Надя. Кога Матей се е запознал с нея и заедно ли живеят там в далечна Валенсия? Тези въпроси я бодяха като шишове в сърцето, а безгрижният смях на младата испанка кънтеше в ушите й и изпълваше не само стаята, а целия апартамент и сигурно се разнасяше и по стълбището на блока. Отчаяна Надя запушваше ушите си с длани, хвърляше се на леглото, но снимката, щастливата усмивка на испанката и безгрижният й смях не й даваха мира. Като побъркана Надя се въртеше в леглото и скимтеше от мъка и ревност.

 

Веднъж пак така, загледана в снимката, Надя чу, че на вратата се звъни. Остави снимката на масата, излезе в антрето и погледна през шпионката. Краката й се подкосиха, залитна и едва успя да се задържи права. Пред вратата стоеше непознатата испанка с черната като смола коса, с лъскавите черешови очи и с усмивката на щастлива влюбена жена. Надя събра сили, погледна още веднъж, примряла и разтреперана, през шпионката и едва сега осъзна, че пред вратата е съседката й Таня. Отвори и покани Таня да влезе.
- Здравей Наде, как си?
- Добре. Преди малко се върнах от работа – отговори глухо Надя.
- И аз така предположих – каза Таня. – Дойдох да те видя, да си поприказваме, че ми омръзна само вкъщи. Моят е в командировка и ще се прибере чак утре.
- Заповядай, ще направя кафе – каза Надя.
Седнаха в хола. Надя очакваше да чуе най-новите клюки и новини за съседите им в блока. От две години Таня не работеше и знаеше всичко какво става и какво се случва най-малко на три километра в диаметър.
- Ех добре си ти – започна Таня – работиш, работата ти е лека.
- Как ще е лека – прекъсна я Надя – знаеш каква голяма отговорност е да се грижиш за малки деца.
- Знам, но по-добре да си детска учителка в детска градина, отколкото от сутрин до вечер да бъхтиш в някой супермаркет.
- Да, но се връщам с надута глава. По цял ден децата пищят, крещят, а аз тичам като луда след тях и гледам някое да не падне, да не се сбият, да не се ударят. Голяма отговорност е това.
- Но имаш работа, не висиш като паяк у дома и не се чудиш какво да правиш. Моят уж работи, а все сме без пари. Вече две години съм без работа и каквото и да правя не мога да си намеря. Питам, разпитвам, но напразно. Добре сте вие. Ти работиш, твоят Матей е в Испания и редовно праща пари.
- Да, добре сме – промърмори Надя.
Погледът й се плъзна към масата, видя пак снимката, която разглеждаше преди да дойде Таня, взе я и я показа на Таня.
- Виж каква снимка ми е изпратил Матей от Испания.
Таня я погледна бегло.
- Хубава е. Блазе му. На брега на морето е и до какъв голям красив хотел се е снимал.
- Добре ли я виждаш? – попита Надя.
- Много добре – отговори Таня без да разбере защо Надя й задава такъв въпрос.
- Виждаш ли младата жена до Матей? – попита пак Надя.
- Каква жена? – погледна я учудена Таня. – Не виждам никаква жена. Матей е сам до хотела, а ето там се синее морето. Виждам палми, коли, но няма никаква жена.
- Не се прави, че не я виждаш? – ядоса се Надя. – Аз я виждам много добре. Опряла е рамо да рамото на Матей и го е хванала за ръка.

Таня я изгледа като втрещена. Явно Надя се беше побъркала. Не беше добре. На снимката нямаше никаква жена и Таня не можеше да разбере какво вижда Надя.
Таня замълча, загледана в сините очи на Надя. В тях искреше напрежение, сякаш прескачаха светкавици, а погледът й беше празен и Надя гледаше като човек, изгубил разсъдъка си. Таня побърза да си тръгне. Измисли, че има някаква спешна работа, за която била забравила.
Надя я изпрати, затвори вратата и се опря на стената в антрето. Как е възможно Таня да не вижда младата жена на снимката, питаше се трескаво Надя. Та тя се вижда толкова хубаво и толкова ясно. Или може би Таня не иска да ме тревожи и затова казва, че не вижда никаква жена до Матей. Но аз сама съм си виновна и никой друг.
Преди година Надя мира не даваше на Матей. Той работеше във фирма за алуминиева дограма, но Надя и сутрин, и вечер му натякваше: "Докога ще седим и ще гледаме. Парите не ни стигат. Животът от ден на ден става все по-скъп. Синът ни Добри утре ще започне да следва. Ето, хората пари направиха, забогатяха. Трябва и ти да заминеш за чужбина, да спечелиш някой лев. Стоиш тук и чакаш. Парите няма да паднат от небето. Имаме нужда от нова кола. Мебелите ни са вече стари и ме е срам да ги погледна."
Най-накрая Матей не издържа. Започна да пита тук, там и една вечер се върна у дома с победоносна усмивка:
- Намерих! – каза още от вратата. – Намерих работа в чужбина, в Испания и другата седмица заминавам.
Надя не можа да повярва. Прегърна го щастлива. Най-после мечтата й се сбъдна. Матей отиваше на работа в чужбина. Щеше да спечели много пари и животът им да се промени.

И ето вече от година Матей работеше в Испания, редовно изпращаше пари. Пишеше, обаждаше се по телефона и казваше, че е много доволен от работата и от живота в Испания. Надя също се радваше и беше доволна, но в един момент започна нещо да я човърка. Започна да си мисли, че Матей си е намерил любовница в Испания и затова е толкова доволен. Това съмнение се загнезди като червей в главата й и не й даваше мира нито сутрин, нито вечер. Каквото и да правеше, където и да отидеше, все за това си мислеше. Няма начин да не си е намерил жена там, казваше си Надя. Той е все още млад, привлекателен и някоя испанка сто процента му е завъртяла главата. Съмненията й станаха непоносими и кошмарни от деня, в който получи снимката от Коста Азар. Колкото повече я гледаше, толкова повече си въобразяваше, че на снимката до Матей има млада красива жена. Ето, казваше си тя, знаех си, че си е намерил любовница. По-млада е и по-красива е от мен. С черни коси е, с черни очи е. Матей винаги е харесвал чернокосите, а аз съм руса и синеока.
Изгуби съня си. По цяла нощ не можеше да заспи или ако за минути се унасяше в неспокоен сън, й се присънваше, че снимката от Испания оживява. От нея тихо, почти на пръсти, излизаха Матей и младата испанка, хванати за ръце. Тя, облечена в тънката бяла рокля, а той по риза, със светъл панталон и с широкопола лятна шапка. Двамата се спотаяваха в един от ъглите на стаята и започваха да се прегръщат. После се целуваха страстно и всеотдайно без да обръщат внимание, че Надя ги гледа с широко отворени очи. След малко Матей захвърляше широкополата шапка на пода и прегърнал нежно испанката я повеждаше към семейното легло. Внимателно започваше да разкопчава бялата й прозрачна рокля и в този миг Надя изпищяваше и се събуждаше.
Не! Това не може да продължава така, казваше си разтреперана тя, но аз съм си виновна, аз и никой друг. Аз го накарах да отиде в Испания. Аз исках да имаме много пари, да имаме нова кола и нови мебели. Но за какво са ми кола, мебели, ако нямам семейство, ако изгубя Матей и остана сама. Не! Трябва да сложа край на всичко това! Повече не мога да живея в този ад.
Една сутрин Надя и Таня почти се сблъскаха на площадката пред асансьора. Надя носеше два големи куфара.
- Накъде си поела? – попита Таня.
- Отивам в Испания. Реших да видя Матей и да си го доведа. Достатъчно вече е печелил!
- Желая ти приятно пътуване и приятно прекарване в Испания – пожела й Таня.

Кой е Георги Михалков

Роден е на 21 май 1952 г. в София, завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Твори на български и на есперанто.

Първите му разкази се появяват още през 1978 г. в Будапеща, където живее осем години, член е на Съюза на младите унгарски писатели и е редактор в списание „Унгарски живот”. Много от разказите му излизат в различни литературни списания в Белгия, Бразилия, Испания, Корея, Унгария, Франция, Япония и творчеството му е по-добре познато в чужбина, отколкото в България.

Автор е на сборниците с разкази „Тайнствената светлина” (1978 г., Унгария), „Насън пътувам” (1992 г., България), „Затворената мида” (2001 г., Швеция), „Глинената камила” (2002 г., България), „Почивка на Карибите”, издаден от ИК “Жанет 45” (2006 г.), на романа “Преображение Господне”, спечелил конкурс на Министерството на културата и издаден през 2008 г., на романа “Бягства” (КК „Труд”, 2008 г.) на повестите “Златният Посейдон” (1984 г., Унгария) и “Майски дъжд” (1984 г., Бразилия), на пиесите “Ще живеем!” (1983 г., Унгария), “Доктор Браун е у нас” (1987 г., Унгария) , “Откритието на века” (1993 г., България), на сборниците с есета “Белетристични есета” (1987 г., България) и “Литературни откровения” (2000 г., България). През 2001 г. сборникът му с разкази “Затворената мида”, печели годишната награда “Творба на годината” на швейцарското литературно списание “Литература Фоиро”. През 2007 г. южнокорейското издателство „Деоксу” в Сеул издава в превод на корейски сборника му с разкази „Хубав сън”.

Носител е на награди за разкази в различни конкурси. Някои от пиесите му са представени с успех в Будапеща, Варшава, Краков и София. Негови творби са преведени от есперанто на английски, португалски, руски, хърватски, шведски, японски. Член е на Съюза на българските писатели и на ПЕН клуба.

Разказите му често се появяват във вестниците „Словото днес”, „Труд”, „Сега”, „Капитал”, „Литературен вестник”, в списанията „Везни”, „Знаци”, „Море”, „Отечество”, „Матадор” и други.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]

 


Създадена на 02.10.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Таня Стефанова написа:

    Преди почти 9 години

    Поздравления !
    Не всичко е пари приятели, макар, че всичко е с пари..... :-|