club50plus.bg

Следобед Надя се връщаше у дома и първото нещо, което правеше, беше да вземе снимката и да започне да я гледа. Гледаше я дълго и продължително с широко отворени очи. На снимката беше мъжът й, Матей, сниман до висок хотел на брега на Средиземно море. На гърба имаше кратък надпис: "Поздрави от крайбрежието на Коста Азар."
Надя се взираше в снимката и все й се струваше, че до Матей вижда млада жена с дълга черна коса, разпиляна по голите й рамене, с лъскави като череши очи и със загадъчна усмивка.

 

Младата жена беше облечена в тънка, почти прозрачна, бяла рокля с презрамки. Държеше ръката на Матей, а щастливата й усмивка грееше като лятно утро. Явно жената беше безкрайно щастлива, леко опряла рамо в здравото рамо на Матей.
Надя не можеше да откъсне очи от снимката и й се струваше, че долавя звънливия смях на непознатата и вижда как очите й все по-силно и по-силно заблестяват. Коя е тя? – питаше се гневно Надя. Кога Матей се е запознал с нея и заедно ли живеят там в далечна Валенсия? Тези въпроси я бодяха като шишове в сърцето, а безгрижният смях на младата испанка кънтеше в ушите й и изпълваше не само стаята, а целия апартамент и сигурно се разнасяше и по стълбището на блока. Отчаяна Надя запушваше ушите си с длани, хвърляше се на леглото, но снимката, щастливата усмивка на испанката и безгрижният й смях не й даваха мира. Като побъркана Надя се въртеше в леглото и скимтеше от мъка и ревност.

 

Веднъж пак така, загледана в снимката, Надя чу, че на вратата се звъни. Остави снимката на масата, излезе в антрето и погледна през шпионката. Краката й се подкосиха, залитна и едва успя да се задържи права. Пред вратата стоеше непознатата испанка с черната като смола коса, с лъскавите черешови очи и с усмивката на щастлива влюбена жена. Надя събра сили, погледна още веднъж, примряла и разтреперана, през шпионката и едва сега осъзна, че пред вратата е съседката й Таня. Отвори и покани Таня да влезе.
- Здравей Наде, как си?
- Добре. Преди малко се върнах от работа – отговори глухо Надя.
- И аз така предположих – каза Таня. – Дойдох да те видя, да си поприказваме, че ми омръзна само вкъщи. Моят е в командировка и ще се прибере чак утре.
- Заповядай, ще направя кафе – каза Надя.
Седнаха в хола. Надя очакваше да чуе най-новите клюки и новини за съседите им в блока. От две години Таня не работеше и знаеше всичко какво става и какво се случва най-малко на три километра в диаметър.
- Ех добре си ти – започна Таня – работиш, работата ти е лека.
- Как ще е лека – прекъсна я Надя – знаеш каква голяма отговорност е да се грижиш за малки деца.
- Знам, но по-добре да си детска учителка в детска градина, отколкото от сутрин до вечер да бъхтиш в някой супермаркет.
- Да, но се връщам с надута глава. По цял ден децата пищят, крещят, а аз тичам като луда след тях и гледам някое да не падне, да не се сбият, да не се ударят. Голяма отговорност е това.
- Но имаш работа, не висиш като паяк у дома и не се чудиш какво да правиш. Моят уж работи, а все сме без пари. Вече две години съм без работа и каквото и да правя не мога да си намеря. Питам, разпитвам, но напразно. Добре сте вие. Ти работиш, твоят Матей е в Испания и редовно праща пари.
- Да, добре сме – промърмори Надя.
Погледът й се плъзна към масата, видя пак снимката, която разглеждаше преди да дойде Таня, взе я и я показа на Таня.
- Виж каква снимка ми е изпратил Матей от Испания.
Таня я погледна бегло.
- Хубава е. Блазе му. На брега на морето е и до какъв голям красив хотел се е снимал.
- Добре ли я виждаш? – попита Надя.
- Много добре – отговори Таня без да разбере защо Надя й задава такъв въпрос.
- Виждаш ли младата жена до Матей? – попита пак Надя.
- Каква жена? – погледна я учудена Таня. – Не виждам никаква жена. Матей е сам до хотела, а ето там се синее морето. Виждам палми, коли, но няма никаква жена.
- Не се прави, че не я виждаш? – ядоса се Надя. – Аз я виждам много добре. Опряла е рамо да рамото на Матей и го е хванала за ръка.

Таня я изгледа като втрещена. Явно Надя се беше побъркала. Не беше добре. На снимката нямаше никаква жена и Таня не можеше да разбере какво вижда Надя.
Таня замълча, загледана в сините очи на Надя. В тях искреше напрежение, сякаш прескачаха светкавици, а погледът й беше празен и Надя гледаше като човек, изгубил разсъдъка си. Таня побърза да си тръгне. Измисли, че има някаква спешна работа, за която била забравила.
Надя я изпрати, затвори вратата и се опря на стената в антрето. Как е възможно Таня да не вижда младата жена на снимката, питаше се трескаво Надя. Та тя се вижда толкова хубаво и толкова ясно. Или може би Таня не иска да ме тревожи и затова казва, че не вижда никаква жена до Матей. Но аз сама съм си виновна и никой друг.
Преди година Надя мира не даваше на Матей. Той работеше във фирма за алуминиева дограма, но Надя и сутрин, и вечер му натякваше: "Докога ще седим и ще гледаме. Парите не ни стигат. Животът от ден на ден става все по-скъп. Синът ни Добри утре ще започне да следва. Ето, хората пари направиха, забогатяха. Трябва и ти да заминеш за чужбина, да спечелиш някой лев. Стоиш тук и чакаш. Парите няма да паднат от небето. Имаме нужда от нова кола. Мебелите ни са вече стари и ме е срам да ги погледна."
Най-накрая Матей не издържа. Започна да пита тук, там и една вечер се върна у дома с победоносна усмивка:
- Намерих! – каза още от вратата. – Намерих работа в чужбина, в Испания и другата седмица заминавам.
Надя не можа да повярва. Прегърна го щастлива. Най-после мечтата й се сбъдна. Матей отиваше на работа в чужбина. Щеше да спечели много пари и животът им да се промени.

И ето вече от година Матей работеше в Испания, редовно изпращаше пари. Пишеше, обаждаше се по телефона и казваше, че е много доволен от работата и от живота в Испания. Надя също се радваше и беше доволна, но в един момент започна нещо да я човърка. Започна да си мисли, че Матей си е намерил любовница в Испания и затова е толкова доволен. Това съмнение се загнезди като червей в главата й и не й даваше мира нито сутрин, нито вечер. Каквото и да правеше, където и да отидеше, все за това си мислеше. Няма начин да не си е намерил жена там, казваше си Надя. Той е все още млад, привлекателен и някоя испанка сто процента му е завъртяла главата. Съмненията й станаха непоносими и кошмарни от деня, в който получи снимката от Коста Азар. Колкото повече я гледаше, толкова повече си въобразяваше, че на снимката до Матей има млада красива жена. Ето, казваше си тя, знаех си, че си е намерил любовница. По-млада е и по-красива е от мен. С черни коси е, с черни очи е. Матей винаги е харесвал чернокосите, а аз съм руса и синеока.
Изгуби съня си. По цяла нощ не можеше да заспи или ако за минути се унасяше в неспокоен сън, й се присънваше, че снимката от Испания оживява. От нея тихо, почти на пръсти, излизаха Матей и младата испанка, хванати за ръце. Тя, облечена в тънката бяла рокля, а той по риза, със светъл панталон и с широкопола лятна шапка. Двамата се спотаяваха в един от ъглите на стаята и започваха да се прегръщат. После се целуваха страстно и всеотдайно без да обръщат внимание, че Надя ги гледа с широко отворени очи. След малко Матей захвърляше широкополата шапка на пода и прегърнал нежно испанката я повеждаше към семейното легло. Внимателно започваше да разкопчава бялата й прозрачна рокля и в този миг Надя изпищяваше и се събуждаше.
Не! Това не може да продължава така, казваше си разтреперана тя, но аз съм си виновна, аз и никой друг. Аз го накарах да отиде в Испания. Аз исках да имаме много пари, да имаме нова кола и нови мебели. Но за какво са ми кола, мебели, ако нямам семейство, ако изгубя Матей и остана сама. Не! Трябва да сложа край на всичко това! Повече не мога да живея в този ад.
Една сутрин Надя и Таня почти се сблъскаха на площадката пред асансьора. Надя носеше два големи куфара.
- Накъде си поела? – попита Таня.
- Отивам в Испания. Реших да видя Матей и да си го доведа. Достатъчно вече е печелил!
- Желая ти приятно пътуване и приятно прекарване в Испания – пожела й Таня.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]