club50plus.bg

  След първата глътка усети как живителната релаксираща струйка прониква в тялото и се разлива.Размива се в него и тръгва по вените към изтръпналите и пръсти.Припали изгасналата цигара...Приседна пред компютъра и потъна в размисли за живота.

  Колко странен,многоцветен,многопластов и разбъркан е понякога той.Все го подреждаме и някаква невидима ръка,която  само той притежава разбърква нареденото и го пренарежда по най-неочаквания от нас начин.Какви ли толкова очаквания трябва да имаме от такъв вълшебник?Правим планове,тичаме към набелязаното,а той махва с пръчка-невидимка и всичко се разпилява.А ние упорито отново събираме парченцата и започваме да ги редим.Замисли се...Преди няколко месеца се разпиляха нейните парченца.В живота и се завъртя торнадо и силата на тази стихия го обърна на 360 градуса.Подреждаме го този живот по някакъв наш си начин,а нещо непредвидено  идва и го помита със своята стихийност,необузданост и непредсказуемост.

 Този странен чародейник,живота,разбърквайки  нейните късчетата по най-неудачния начин,всъщност беше пропуснал този път нещо много важно. Колкото и пъти да  ги беше разпилявал преди това,тя ги хващаше и ги нареждаше по добре познатия начин.Преподреждаше ги, водена от удобството или необходимостта и винаги оставаха места, в които имаше празнина и оставаха бели петна.Но този път беше твърде различно.Нареждайки ги,слушаше сърцето си къде, кое да сложи.И по най-невероятния начин тези малки късчета живот се наместваха едно до друго много плътно.С всяко следващо се очертаваше една прекрасна картина,изваяна с най-красивите багри и нюанси –  на обичта.И макар това да бе само в съзнанието,нарисуваното смайваше със своята  неповторимост,незавършеност и простовато очарование.Там прозираше красота на отминали красиви моменти,спотайваше се вярата в нетленното и надеждата на недовършеното съвършенство.Погледна... Отстрани стояха на купчинка още неподредени парченца.Още много имаше да реди.Най-важното в случая беше,че с всяко следващо тя оставяше и щипка обич от сърцето си.То и показваше пътя.Единствено времето беше това,което щеше да отсъди,колко още е нужно за да се види целостта и завършеността на това многоцветно и многообразно пано.Важното в случая беше упоритостта и липсата на страха,който преди сковаваше движенията и разместваше парченцата под треперещите и пръсти,правейки картината груба,нескопосана и нестройна.Всички тези размествания само бяха и доказали,че единствения път за да заблести нареденото с цялата си неповторимост е пътя, по който я реди сърцето и.

  Тъмнината отдавна бе прегърнала затихналия в светлини град.Единствено нахлуващия свеж въздух през прозореца и песента на щурците,подсказваха неподправения чар на нощта.

  Нощ, в която лястовичките отдавна спяха в гнездото.Нощ, в която ударите на сърцето отекват в тишината и с всеки от тях по едно парченце се завърта,заставайки на точното място.Нощ, в която ритъма на сърцето разтрошава стъкленото лице на луната,превръщайки го в отломъци от които се раждат нови звезди,по-ярки и небрежно блестящи върху тъмносиния плюш на небето.И всяка една от тях носеше в своя перлен блясък недовършеността на един сън,една мечта,едно желание.Те бяха някъде там,в пространството на безкрайния мир,очаквайки своята сбъднатост,а вярата беше това което ги обединяваше в  целостта им.

  Някъде в далечината  прокънтя камбаната на градския часовник,отмервайки времето.То беше единствения съдник на вселенските истини.Скоро утрото щеше да дръпне спокойствието на нощта.Настъпваше новия забързан ден,носещ динамиката на ежедневието.И отново лястовичките ще полетят, а след това и жълточовчестите малки пиленца.Есента ще натежи от броениците им.Природата завърта своя кръговрат.С настъпването на новия сезон, в движението отново щеше да се роди промяната.Промяна, закодирана в  повторяемостта на жизнения кръговрат,запечатвайки цикличността  в спирaловидния ход на времето.