club50plus.bg

Елица трепереше цялата.Треската от тялото пулсираше в тялото и.Дано тази нощ я остави да спи.Дано не я тормози.Не смееше да изключи телефона,защото знаеше от опит,че това нямаше да помогне,а само да стане още по-лошо.Въпреки,че от това по-лошо едва ли имаше накъде...Знаеше.Опитваше се да мисли за нещо друго,нещо,което да върне усмивката на щастливото и лице от преди години.Но опитът бе напразен.Белокрили мисли отдавна не я спохождаха.

Ако Луната можеше да надникне през тежките завеси на стаята и,ще съзреше в леглото една крехка и изящна фигура на жена,прекрасна и чиста като водна лилия.Гладката коса обгръщаше пребледнялото и лице,на което се открояваха уморените и неспокойни очи.
Но стаята бе недостъпна за всеки и всичко.Само Елица бе в нея-губеща се в голямото легло,със сведена глава,очакваща поредната безсънна нощ.
Мракът и студът отвън бяха натиснали света и само прозорците на къщите светеха като очи.А нейната душа мъждукаше като кандило пред икона на Богородица.
Ето.Телефонът заби като черковна камбана в сърцето и.Вдигна.
-Къде си?
-Вкъщи...В леглото...
-Не ме лъжи!Къде си?
-Не те лъжа.Истина е.Моля те,остави ме...нека поспя...Една нощ поне...от дни не съм спала...Остави ме.
-Чувам гласове.С мъж ли си?
-Няма никой.Сама съм...Вкъщи.Нека поспя...
-Знам,че си вкъщи.Минах през вас.Видях,че прозорецът на стаята ти свети.Какво правиш?
-Нищо...нищо.Нямам сили...искам само да заспя...да си почина.
-Ще те оставя.Дано не ме лъжеш.И да не забравя!Внимавай с кого се срещаш.Не искам тайни виждания с никой!
-Не се и опитвам.Знам,че имаш хора,които ме следят.Но не мога да разбера защо?Защо?
-Предупреждавам те от много време.Не искам да се навърта никой около теб.Ще си изпати и той ,и ти!Вече предупредих „лекичко"един-двама.
-Разбрах.Нищо не може да те спре,нали?Нищо и никой.Ти си недосегаем.
-Радвам се,че си разбрала правилно.Не мога да те накарам насила да ме обичаш,но мога да направя така,че никой да не посмее да обича теб.
-Уморена съм.Много съм уморена от живота и теб.Каквото искаш прави...А и щом успяваш,значи не преценявам добре хората,които допускам до себе си.Не ми трябват страхливци...
-Внимавай какво говориш!Няма да допусна да има мъж до теб,няма!Никой не заслужава жена като теб!Никой!
-Само ти,нали?
-Да.Аз.
-Добре.

Елица отговори със заковани в тавана очи.Разперила тъжни и бели криле,там бе душата и.Беше излязла от тялото и уморено и тягостно натискаше потъналата в завивката крехка плът.В сърцето и пробягваше ужаса на безсилието пред арогантността на властта и парите.Лицето и посивя.
-Пак те предупреждавам!Ти си моя!Само моя!
-Никога не съм била твоя...Никога!Но не мога да те спра,нали?
-Не,не можеш.Никой не може!
-Не мога...нямам сили...Затварям.
-Лягай си!
-Да,лягам си.
Елица отпусна ръка и телефонът падна от изтръпналата и ръка.Свърши се за тази нощ.Но не и кошмарът.Той продължаваше.Отпуснала глава на възглавницата,тя без да затваря очи се опитваше да заспи.Да забрави поне за часове омагьосания кръг,в който я държеше този мъж,за който думата"не"не съществуваше.От години се опитваше да се измъкне от него и обръча,в който я държеше,но не успяваше.
Душата и бавно умираше и ако не успееше със сетни сили да избяга,то тогава много скоро щеше да е мъртва и само тялото и да съществува и да броди по черната земя.Има случаи в живота,когато не трябва истински куршум да те прониже,за да спре да бъде жива душата.Има куршуми,които убиват по-сигурно,по-мъчително,по-бавно,по-болезнено,по-нечовешки...Това са куршумите от любов!
Елица е мъртва.

* * *