club50plus.bg

Как се случи това, сам не зная. Дали грип ме улови, или ангина ме пресви - не знам!Тежко, тежко ми е, братле.

От няколко дена никак не съм добре. От ден на ден става още по-зле.Не мога да спя, а заспя ли съм  в безтегловност като в космоса. Ето снощи, но какво да ти разправям, тъкмо съм заспал и...гледам черна мечка пред вратата ми. Не, не съм добре! Разбираш ли ме, братле, никак не съм добре.

- М-да,разбирам те.-отвърна ми Санди, приятел от детинство и като дръпна издълбоко от цигарата си, дипломатично  през пушека ми заяви. - Ясно!

Гледах го и сам се чудех,какво толкова му е ясно, но реших и аз да използвам дипломацията и отговорих кратко. -Добре, де...ами сега?

- Сега! - отвърна ми той и замълча , след кратка пауза тържествено ми заяви: Не ми мигай така като на парцали, ами разбери! Уплашен си и толкова. В най лошия случай си навлязал в сляпата неделя. Ясно ли ти е!

Колко ми беше ясно и сам не знаех, но категоричноста на Санди ме убеди и замигах още по често.

-Ало? Тук ли си.- чух гласа му като в мъгла и отговорих механично. -Ами-и,да...

Та това се случи в неделя. Още същия ден изпълнихме предложеното решение на Санди за черните очи на приятелката ми Невена и...Стана , каквато  стана! Декемврийският вятър свиреше една от своите любими мелодии и караше всички да бързат. Кой на приказки в кафето на карти или размисли в леглото.

А ние двамата с Невенка, понесени от този вихър, опрели рамо в рамо се тътрехме към моята родна къща. Ама и Санди си бе свършил добре работата. Родителите ми на седмото небе от радост. Събрали се близки и приятели и ни чакат. Поздравиха ни, понакичиха ни като коледна елха с  петолевки, ядоха, пиха и се веселиха. Като че ли всичко бе наред. Да ама не! Казвам не, защото и аз не  знам  защо? 

 Така де, всичко си вървеше, както трябва. Да,ама..докато се провикна комшиката леля Стана..Нали я

знаете, щото тя и без алкохол си е чатната в устата и ми викна на всеуслушание:

- Абре, айвол!Абре,чедо, що не питаш кака си Стана, що ти женитба,ща ти е венчило?

Онемяхме, братле!Аз горе-долу се държах, ама Невенка...Да не ти разправям.Всички знаехме кака Стана, редовно гледаше "Здравословно " ама чак до там да стигне! Та така завърши веселата част.И ние, младите, поехме по житейския небосклон. Щастието ми се усмихна, усмихнах се и аз. Но всяко чудо за три дни. Щото усмивката от Невенкиното лице изчезна .Ето снощи, като младо семейство, направихме,първото си семейно съвещание. И знаеш ли какво стана? Тя,моята жена, взема първа думата! Чакай бе, си мисля аз,откъде накъде? Кой командва в тая къща? Но нали съм...само праглътнах и не казах нищо.Но това не е всичко.Не стига, че ме пренебрегна и взе думата преди мен, ами я изби и на критикарство.Щял съм млад да загина от никотина и с лек намек ми подхвърли,че като глава на семейството да съм се грижел за домакинството. Демек, хляб да взема, боб и чер пипер от  магазинчето на кака Мина. Но работите не спряха дотук, щото получих указания да се прибирам от работа в къщи  и то веднага. Отгоре на това да съм си разгледал списъка с приятелите .Ах и друго, що трябвало да спора с Алекси за футболните мачове.Пак преглътнах, какво да се прави. А сега ме гледаш и се чудиш нали? С чанта в ръка. Имам ли поглед на самоубиец? Имам, нали.Така е на магазин ми върви. Разбираш ли ме, братле?Ех , колкото ме разбираш. Прощавай , но аз ще вървя да изпълня поръчките, щото довечера може да спя и на кушетката в коридора.Там съм добре! Ето оная вечер сънувах, че Левски бие ЦСКА с 8 на 0. Айде тръгвам щото вече закаснях, най-много да ме  накаже Невенка,вечеря да сготвя. Та такива ми са неволите, братко!Хайде, чао до нови срещи.

 

В раздел творчество изпратените материали се публикуват в автентичния им вид, без редакционна намеса.

***

Ако искате да видите и вашите произведения, публикувани в раздел Творчество, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, можете да ги качите сами.