club50plus.bg

Не помнеха защо е там.Нито откога живееше в планината.В селото го наричаха Горския човек.Никой не се страхуваше от него, въпреки че бе обвит в плашеща тайнственост. Дори децата знаеха, че той е добър. Птиците не се плашеха от неговия глас, а дивите животни-от стъпките му. Гората му даваше всичко необходимо убежище, храна, вода, тишина,с амотност на душата и сърцето.

Всички бяха забравили кой бе Горският човек преди да напусне „цивилизования" свят и да отиде в дебрите на планината.Всички!Но той помнеше с всяка клетка и най-малката болка от причината да поиска да спре да живее,но поради силната вяра в Божието наказание и недостатъчната смелост, не посмя да сложи край на живота си. Избра по-мъчителния път-да живее с непосилната мъка и тежестта на спомените. Докато дялкаше своите фигури от дърво денем,те му правеха компания в душата. А сълзите тихомълком се стичаха по брадясалото лице и капеха върху талантливите му ръце.

„Ето...Към него тича малката Бояна,облечена в красива бяла рокличка и му се усмихва с очи и устни,разперила малките си детски ръчички,за да го прегърне. А как само я притиска той до силните си мъжки гърди и тя усеща бащината закрила,и стиска врата му с десетте си нежни пръстчета. Двамата влизат вкъщи и заварват около масата в кухнята да се върти пъргаво Дана, и да приготвя вечерята. Едновременно с това дава напътствия и отговаря на въпросите на някак неусетно порасналия им син- Илия.С годините израсна високо и слабичко момче,любопитно към заобикалящия го свят и любознателно към учението.Той беше гордостта на татко си и когато го чу да влиза вдигна очи отучебника и му се усмихна:

- Здрасти,тате!Чакахме те за вечеря.

Горският човек, имащ тогава хубавото българско име Лазар, погали светлокосата главица на сина си. През това време Дана се приближи до него и го целуна по лявата буза,а той пусна леко дъщеря им и обви ръце около крехката и снага.Прегръдката продължи около минута-две,но за тях значеше толкова много-„Обичам те!","Харесва ми да се прибирам вкъщи и да те заварвам да се грижиш за дома ни и децата!","И аз
те обичам!","Чакам да те видя на вратата,за да те целуна и прегърна,за да усетя защо съм дошла на този свят!"

Децата бяха свикнали на тази ежедневна картина на топлина и обич, и Илия продължи да учи, а Бояна изтича до детската стая, за да вземе красивата кукла, която получи от баба си за рождения ден.

Лазар седна, а вече върналата се му дъщеря се настани върху бащините крака. Дана продължи с подготовката на вечерята...

"Горският човек спря да дялка с ножчето,защото сълзите бяха като бездънно море и погълнаха хлътналите му от многогодишна болка очи.Той се изправи, разпери ръце и гласът му прокънтя в необятните горски дебри:

-Защо,Господи, защо?Ти не даваш на нито един човек товар, който не може да понесе. Защо ми се довери и ми стовари тази непосилна тежест върху бащините и мъжки плещи?Защо?

Не получи отговор нито от Бог, нито от горските обитатели, с коит съжителстваше, нито от съдбата, нито щеше да го получи някога. Седна обратно,скри лицето си с ръце и захлипа мъчително.

Така рида и в деня, когато му съобщиха за трагедията. Черната вест го застигна докато беше нощна смяна в полицията. Колегите му около час са се опитвали да намерят подходящите думи за смъртта на цялото му семейство (знаещи, че такива няма).

Взе да диша на пресекулки като си спомни за ужаса от онази нощ,за думите на най-близкия му приятел,к олега от  полицията, натоварен да му съобщи за станалото:

„-Електрическата печка"Лъч"с два открити реотана, включена да затопли спалнята в леко застудилото се октомврийско време дала нещо накъсо и искрите подпалили близкото перде.Огънят се разраснал за минути. Килими, секции, дървената
ламперия, все подхранващи огнената стихия чудовища, хранели червения дявол, отнел живота на най-близките и най-милите му същества.

Докато дойде пожарната от града, къщата бе изгоряла,въпреки че съседите му и цялото село се бяха борили със смъртоносната стихия.

Когато научи,секунди гледа втренчено и невярващо, после взе да вика, да чупи. Никой не посмя да го спре. Като се умори, седна на пода и дълго плака.

Последвалите дни бяха нестихващ кошмар...Овъглените останки на Бояна, Илия и Дана...На семейството му,което бе оставил живо и здраво и след часове то бе погубено завинаги от смъртта по жесток и коварен начин.Само като си представеше
каква агония са изживели в последните си минути красивата му и феерична дъщеричка,израсналият му и умен син, прекрасната му и обичана жена,и сърцето му спираше!После отново забиваше на пресекулки,за да го остави жив в смъртоносната агония на спомените..."

Не помнеха защо е там. Нито откога живееше в планината.В селото го наричаха Горския човек...Но той помнеше!

Животът е битка, която те променя без значение дали искаш или не.Тази битка я изживяваш в ума си,в душата си,в сърцето си.Започваш я, приемаш всички белези от нея,пазиш спомена за тях, завършваш я и знаеш,че колкото и да боли,си жив...Жив!

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]